Дянко Марков с прочит на малко известни факти от най-новата ни история

В книгата си "Свидетелствам под клетва”, чиято премиера е днес от 18 ч в партерния салон на Военния клуб, Дянко Марков* споменава малко известни или съвсем неизвестни факти от новата история на България и анализира събития, които са изиграли важна и дори съдбоносна роля за катастрофата, сполетяла България на 9 септември 1944 година и продължила половин век. В нея той разказва за легионерството, незаслужено оклеветено от комунистическите власти като фашистка организация, за съпротивата срещу насила наложения, чужд на българския народ комунизъм, за страданията и достойните дела на потънали в забрава имена на български герои, за грешките, заблудите и предателствата, довели до най-голямата национална катастрофа в историята на България – съветската окупация и разрухата, която логично следва – разруха не само икономическа, но, за жалост – и духовна. Български офицер, бивш политически затворник по време на комунистическия режим, народен представител след 1990 година, родолюбец и един от най-почтените хора, които познавам, Дянко Марков има безспорен литературен талант и книгата му се чете на един дъх. Читателят ще научи какви са вероятните причини за убийството на генерал Луков и "загадъчната” смърт на цар Борис ІІІ, но макар и увлекателно написани, тези страници са далеч от евтината сензационност, а са плод на задълбочен анализ на фактите и събитията. Впечатляващи са както познанията на автора, ерудицията му, способността му да описва обективно хора и събития, да разсъждава логично и да анализира дори "дребни” на пръв поглед факти, така и завидната му енергия и огромната му искрена любов към България – тази България, която загубихме след съветската окупация и която предстои да изградим отново – България на духа и на морала. В навечерието. Мисията на Стойчо Мошанов (откъс от глава Трета "Катастрофата" на книгата "Свидетелствам под клетва") На 29 август, само 24 часа след като регентите са получили телеграмата от Хитлер, Иван Багрянов представя на държавното ръководство оставката си. Той е преценил, че правителството му, поело управлението на страната само три месеца преди това (1 юни 1944 г.), е изпълнило програмата си минимум – откъсване от Тристранния пакт без сериозно противодействие и конфликт с великия й съюзник Германия. При това положение правителството следва да се оттегли и да предостави изпълнителната власт на хора и среди, ползващи се с по-голямо доверие пред западните сили САЩ и Великобритания, както и пред СССР. Последният държавнически акт на Иван Багрянов е отново да изпрати Стойчо Мошанов за Анкара, Цариград и впоследствие за Кайро за подписване на примирие със западните съюзници – САЩ и Великобритания. Инструкцията на министър-председателя е лаконична и пределно ясна: подписваме примирие, за да преварим обявяване на война от Съветите. Без пазарлъци по условията. До мирния договор много вода ще изтече. В края на август Мошанов отпътува за Цариград и е приет от английския посланик Хюгесън, който този път не разточителства с думите, а кратко, но настойчиво съветва: "Заминавайте веднага за Кайро и подписвайте. Съветите всеки момент може да ви обявят война“. На 1 септември Стойчо Мошанов вече е в Кайро. Посрещат го представителите на западните съюзници: лорд Мойн (Уолтър Гинес) и Кристофър Стийл за Великобритания и Манцер за САЩ. Лорд Мойн му поднася в луксозна папка документа за примирието и предлага на българския пратеник да го подпише веднага, за да може до вечерта този факт да бъде обявен в медиите и светът да узнае, че България вече не е във война със Съюзниците. Но не така мисли Мошанов. Той е решен да не подписва никакъв документ, докато на масата за преговори не седне и представител на СССР. В терминологията и съзнанието на потомствения русофил това си е все същата "велика руска страна”. Затова започва усуквания и протакане: посещението му е само информативно; в България сега се съставя ново правителство; той няма пълномощия да подписва такъв важен документ... Лорд Мойн прекъсва бръщолевенето на нечестивеца: – Никой не Ви иска каквито и да са пълномощия! Подписвайте незабавно! Не разбирате ли каква опасност ви заплашва? Всеки момент Съветите могат да ви обявят война и Червената армия ще нахлуе в страната Ви. Само с подписано от Ваша страна примирие ще можем да ги възпрем. Текат последните часове. Подписвайте, за да избегнете катастрофата! Не разбирате ли? Не, не разбира заслепеният русофил. Той е убеден, че върши народополезно дело, като протака и изчаква намесата на съветската страна. И така до 5 септември вечерта, когато узнава, че Съветският съюз е обявил война на България и вече страната ни може да има мир само с благословията на московската болшевишка империя. Стойчо Мошанов не е съзнателен изменник на българските национални интереси, а още по-малко платен агент на Москва. Той се гордее с постигнатия резултат и години по-късно не пропуща да изтъкне "заслугите” си, задето е довел и "велика Русия” на масата за преговори за мира и бъдещето на Отечеството. Според него "великата славянска страна“ ще защити достойно българските национални интереси. Така България не успява да се възползва от предложението на западните представители, които в този съдбовен миг се държат като нейни приятели.   *Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922 в град Плевен. Завършва Военното на Негово Величество училище. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944 година. Участник във войната срещу Германия като летец бомбардировач от Пети въздушен полк. Награден с орден за храброст. През 1948 г. е осъден в процеса за тъй нар. Втори легионерски център заради членство в Съюза на българските национални легиони. Политически затворник  1948-1952. След затвора е строителен работник, миньор, стругар, оркестрант. След 1989 година се включва в обществения живот.  Председател на Българския демократичен форум, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание "Един завет" и на вестник "Истина". Депутат от СДС  в 37-о и 38-о народно събрание.

Прочети цялата новина

Свързани новини: