Не инвестирайте в човешки капитал, а в акции на компании

Идеята да се купуват акции във физически лица, вместо в компании, периодично се е превръщала в обект на антиутопична сатира, пише Феликс Салмън. Американският писател и финансов журналист Майкъл Люис действа доста прибързано през 2007 г., когато възвести намиращ се в зародиш пазар за инвестиции в спортни звезди. Protrade затвори през 2009 г., като така и не успя да се доближи до сбъдването на мечтите си. (В книгата често се споменава и Холивудската фондова борса – HSX, но това вече е друга история.)

Сделка в света на хазарта

Интересът към концепцията обаче бавно започва да се възражда през последните години. През октомври 2009 г. предприемачът и професионален играч на покер на непълно работно време Рейф Фърст инвестира $300 000 във физическо лице, което той нарича „Мардж“, в замяна на 3% от приходи до края на живота й. Съдружник на Рейф в тази инвестиция беше друг покер играч, Фил Гордън, и може да се каже, че не е изненадващо, че сделката беше сключена в света на хазарта, където богаташи често залагат на играчи в замяна на дял от печалбите им. Фърст предлагаше „Договор за персонални инвестиции“ от три страници на всеки, който беше заинтересован да последва примера му, но две години по-късно, през август 2011 г., той разкри, че „Мардж“ всъщност е неговият зет Джон Гун. И така, ако искате да помогнете на член от семейството в затруднение и знаете, че той няма средствата да изплати много голям заем, но сте уверени, че ще натрупа доста пари в бъдеще и имате много здрава връзка с него, тогава такъв тип спогодба представлява интересна възможност. Аз лично съм скептично настроен – подобни споразумения много рядко вървят по план и обикновено приключват със сълзи.
Въпреки това и други хора, чули историята на Фърст, решиха да си опитат късмета. Сол Гарлик и Джон Госиер създават уебсайт, в който искат да сключат сделка, подобна на тази на Фърст. Предложението е вложение от $300 000 срещу 3% от доходите на човек през целия остатък от живота му. Приятелят им Керстин Ериксон удвоява сумата на $600 000 за дял от 6% в собствените му спечелени средства. (Явно настоящата стойност на предприемач на двайсет и няколко годишна възраст по принцип се изчислява на $10 млн.) Сега обаче се появи мистериозен уебсайт, наречен Upstart (от английски език „стартиращ бизнес“), който предлага капитал в замяна на малка част от вашия бъдещ доход и твърди, че се ползва с „подкрепата на водещата фирма за рисков капитал Kleiner Perkins, Агенцията за ядрена енергия (NEA) и Google Ventures. Лозунгът на сайта е: „Стартиращият бизнес сте вие“. В свят, в който играчи като Kleiner Perkins инвестират все по-често в мениджърските екипи на неразработените предприятия, вместо в техния бизнес модел или основна идея, това звучи напълно логично. Намерете самия предприемач и инвестирайте в него пряко, като така си гарантирате, че ще имате дял от неговия успех, ако и когато той най-накрая забогатее на петия или шестия опит.

Лоша идея

Като се има предвид дългата и мрачна история на подкрепените от венчър капитала предприемачи, никога не бих посъветвал някой да вземе пари от Upstart. Само правният съвет, от който ще се нуждаете, за да се предпазите, ще погълне по-голямата част от финансирането ви. А има и много причини от практическа гледна точка, поради които приемането на такъв вид средства е лоша идея. Първо, ако може да се вярва на документа на Фърст, ще трябва да плащате част не само от доходите си, но и от всички други капиталови печалби, дори и потенциалното наследство от членове на семейството. Второ, ще трябва да изплатите процент от брутните си постъпления преди данъчно облагане, но ще вземете за това парите от вече натоварените с държавни вземания средства, които сте изкарали. И най-важното, далеч не е ясно кои разходи, ако има такива, могат да ви бъдат приспаднати.
Да кажем, че сте предприемач, работещ в собствената си фирма, и управлявате бизнес с печалба в размер на $100 000 от общи приходи за $1 000 000. Трябва ли да изплатите на инвеститора си договорения процент върху този милион долара или само върху стоте хиляди?

Шанс в съда

В същото време не бих посъветвал никой да купува дялово участие във физически лица. Има нещо нередно в това, намирисва на обвързана с договор робия и прави концепцията за рентиерството (живеенето на гърба на отруден човек) прекалено реална. Инвеститорът по същество облага със значителен данък физическото лице и в този случай мога напълно да си представя успешна съдебна защита, позоваваща се на това, че само правителството може да събира налози. Като цяло не мога да си представя, че договорът някога ще стане практически изпълним. В документа на Фърст никъде не става ясно какво ще се случи, ако физическото лице просто откаже да изплаща повече пари на вложителя си.
От друга страна, ако инвеститорът се опита да го осъди, не мога да си представя да има някакъв шанс в съда. Според мен това е идея, която много хора са обмисляли, малко са се осмелили да изпробват и в крайна сметка не е тествана реално, при това с основателна причина. Ако търсите перспективна реализация на парите си, купете акции в някой бизнес. Ако искате да наберете акционерен капитал от активи, тогава създайте компания с ограничена отговорност и накарайте хората да инвестират в нея. Корпорациите съществуват с основателна причина. Да ги пренебрегваме за сметка на преки инвестиции във физически лица е идея, на която никога няма да й дойде времето.

Прочети цялата новина

Свързани новини: