Да отстъпваш пред Кремъл на “случайно включен микрофон”

сп. Форин полиси

Понякога моментите на непредпазливост стават източник на най-големите разкрития. Точно такъв момент преживя президентът Обама на срещата на върха в Южна Корея. “Това са последните ми избори”, каза Обама на руския президент Дмитрий Медведев в разговор, непреднамерено уловен от микрофоните. “След избирането ми ще мога да проява повече гъвкавост”, добави той.

Гъвкавост за какво обаче? Президентът спомена пред Медведев противоракетната отбрана като област, в която Кремъл би трябвало да очаква повече гъвкавост. Това е обезпокоително.

Не е случайно, че г-н Медведев се е заел да ме атакува точно сега. Руснаците явно предпочитат да си имат работа с настоящия президент в Белия дом.

Не е трудно да се разбере защо. Архивите показват, че президентът Обама вече е проявявал отстъпчивост относно противоракетната отбрана и други области от ядрената сигурност.

След като не изтръгна смислени отстъпки от Русия, той изостави обектите от системата ни за противоракетна отбрана в Полша, съгласи се с Русия за ново ограничаване на ядрения ни арсенал, капитулира пред искането на Русия в резолюцията на ООН за иранската ядрена оръжейна програма да не присъстват парализиращи санкции.

Москва възнагради тези дарове единствено с възпрепятстване на решенията на ООН по цял куп въпроси. Тя продължи да въоръжава режима на порочния сирийски диктатор и блокира международните усилия за спиране на продължаващата касапница в страната.

Като цяло, за нас тя е трън в очите по жизненоважни за националната сигурност на Америка въпроси. В течение на три години политиката на президента Обама към Русия се свеждаше до положението “ние даваме, Русия взема”.

Руската безкомпромисност не предизвика отпор от страна на Белия дом. Всъщност, както показва диалогът в Южна Корея, президентът Обама изглежда решен да се подмаже на Кремъл. Това, за нещастие, изглежда е истинския смисъл на неговата политика на “рестартиране”. Очебиен пример е факта, че се обади лично по телефона от президентския самолет “Еър форс уан”, за да честити на Владимир Путин избирането му за следващ президент на Русия.

Обаждането беше последвано от изявление на Държавния департамент, в което се казваше, че “Съединените щати поздравяват руския народ за състоялите се президентски избори”. При положение, че за руските избори се шири мнението, че са били компрометирани от измами и заплахи, тези думи звучат като подигравка с обвързаността на Америка към демокрацията и човешките права.

Те са подигравка и с всички онези в Русия, които поемат огромен риск, борейки се за всеобщи права, на каквито ние се радваме. Тези думи са позорно предателство към основните принципи на страната ни.

Разговорът на президента Обама с Дмитрий Медведев повдига въпроси не само във връзка с политиката му по отношение на Русия, но и за външната му политика изобщо.

Дали следизборната “гъвкавост” няма да го накара отново да протегне дружески ръка към иранския режим “без предварителни условия”? Дали тя няма да го накара да възобнови натиска върху Израел да прави едностранни отстъпки пред палестинците?

Няма ли да му позволи тя да възприеме още по-мека линия (ако това изобщо е възможно) спрямо авторитарните режими на братята Кастро и Уго Чавес? Дали няма да свие още повече флота и военновъздушните ни сили при и без друго доста съкратените цифри, които се предвиждат? Ще налива ли още пари в агенции на ООН, които признаха палестинска държава и изглежда влагат твърде много време и енергия в това да осъждат Израел?

В самоуправляваща се държава като нашата хората имат право да знаят що за решения се вземат от тяхно име. Американският народ заслужава откровеност. Американците заслужават също външна политика, основаваща се върху изконните ни принципи, както и признание за изключителното ни място в света.

Не това получават те сега. За съжаление онова, което получаваме е тъжно повторение на нескопосано свършената работа от ...

Свързани новини: