Обама е губещ, който печели като Рузвелт през 1936 г.

Губещият печели. Точно това може да се случи на президентските избори. Особено когато в гласуването участва приятен настоящ президент, който не успява да изпълни задачата си да помогне на американската икономика. В случая с кампанията за преизбирането на сегашния президент Барак Обама той най-много прилича на губещия президент, когото спомена в радиообръщението си, а именно великия президент, използвал първи възможностите на радиото за своите кампании, Франклин Делано Рузвелт.
Рузвелт идва на власт през 1933 г. с обещания за възстановяване на икономиката. До 1936 г. нито заетостта, нито фондовата борса се завръщат до нивата преди кризата. Въпреки това Рузвелт печели изборите през тази година, като привлича подкрепата на всичките тогавашни 48 щата с изключение на два. Сравнение на постиженията на президентите и кампаниите през 1936 г. и 2012 г. подсказва как вероятно ще се представи и Обама с изключение на голямата изборна победа. Разбира се, приликите започват с лошото състояние на американската икономика през първите четири години от мандатите им. САЩ отбелязаха ръст от 1933 г. до 1936 г., но нито фондовата борса, нито безработицата възстановиха нивата си отпреди пазарната криза през 1929 г. Днес данните също показват възстановяване, но нито индексът Dow Jones Industial Average, нито заетостта са се върнали на нивата опреди кризата.
Втората прилика между Обама и Рузвелт е лошата им политика. Повече от всичко друго икономиката след 2008 г. се нуждаеше от стабилна среда, в която правителството да не се бърка. Независимо дали ставаше въпрос за автомобилната индустрия, здравеопазването или жилищния пазар, администрацията на Обама постоянно се намесваше.

Стабилизиране на цените

Хората купуват и продават, когато знаят, че пазарът определя цени, независимо колко ниски или високи изглеждат те. Администрацията на Обама предпочете да обслужи потребителите, като поддържаше цените на жилищата ниски и като оказа натиск на Фед да поддържа ниски лихвени проценти. Никой не знае каква е истинската цена на жилищата или парите. Резултатът е американският проблем на „изключването“. Предприятията, които могат да наемат служители, не го правят. Компаниите, които инвестират, биха инвестирали повече, ако пазарът беше предсказуем. Подобна култура на „изключването“ се наблюдаваше и през 30-те години. Рузвелт гневно я нарече „стачка на капитала“. Третата прилика е, че и двамата кандидати са готови да прехвърлят вината на друг. Пораждайки тих страх у доверените си съветници, Обама неотдавна обвини машините и глобализацията за американските проблеми, като заяви: „Ако погледнете тенденциите, това, което се случва, е, че автоматизацията и глобализацията изгониха голяма част от американското производство извън Съединените щати.“ По същия начин Рузвелт обвини автоматизацията за проблемите си. Много програми за заетост, създадени от „Новия курс“ на Рузвелт, поставиха акцента върху заетостта, а не върху производителността. Това възмути някои от съветниците му. Рексфорд Тъгуел, един от някогашните му най-близки съветници, дори разкритикува един строителен проект, в който мъжете използвали лопати вместо трактори. Ако целта е била заетост, защо да не използват лъжици?
На какво тогава се дължи победата в двата случая? Първата причина е гласуването по симпатии. Гласоподавателите бяха повалени от неуспеха и се идентифицираха с президент, който също имаше проблеми. Рузвелт, който не беше бизнесмен, а адвокат, успя да убеди всички, че бизнесът и икономиката са страшният проблем, макар че истинската причина за продължителния спад беше политиката.
Рузвелт също успя да постигне невероятен успех в убеждаването на гласоподавателите, че е необходимо търпение, макар че през първата си предизборна кампания той изнесе като централна тема скоростта на промяната - „Новият курс“, предложен през 1933 г., не беше със срок от 100 месеца, а от 100 дни.
Обама също спечели симпатии отчасти и защото икономиката не е основната му тема. Президентът, изглежда, успя да убеди гласоподавателите, че дългосрочното подобряване ще замести предишното му обещание за незабавно възстановяване. През 2008 г. Обама често цитираше бързо наложените закони на Рузвелт. Администрацията му насърчаваше хората да оприличават бързата му работа със Стоте дни на Рузвелт.

Нужно е търпение

Сега президентът отново проповядва търпение, както направи в Атланта този месец. „Ето как стоят нещата – това не е тригодишен, а осемгодишен проект. Нуждая се още веднъж от подкрепата ви.“
Друго предимство за президента е отлагането. Най-болезнената реформа, предвидена от администрацията му, е отложена за след ноември 2012 г., когато ще бъде наложено увеличение на данъците, а програмата на Обама в областта на здравеопазването ще влезе в сила. Рузвелт подписа закона за социалното осигуряване през 1935 г. Но едва през 1937 г., след като спечели, правителството въведе новия данък върху надниците. Тогава дойдоха разходите. Рузвелт харчеше систематично. Всяка заинтересована група получи облекчение. Почти всеки окръг беше награден със сграда, финансирана с федерални пари.
Обама също започна управлението си с разходи, по-точно с началната програма за стимули, и продължи в същия дух. Харченето е болкоуспокояващото, което ви кара да забравите за болестта.
Последният едва доловим, но важен фактор, който изигра роля, може да бъде наречен „заблудата със страната като акция“. В света на акциите и облигациите сме свикнали да виждаме нещата фрагментирано, а именно повишението на цената на акциите през годината. Това е, защото можем да купим или продадем акциите си за период от една година. Същият навик за фрагментиране се пренася и върху анализа на брутния вътрешен продукт.
През някои години от управлението на Рузвелт икономиката на САЩ нарасна с повече от 10%. Забележително постижение, по-голямо от това и на Роналд Рейгън. Но БВП не е акция. Не го купуваш, нито го продаваш. Повечето хора през 30-те инвестираха в дялове на икономиката, датиращи от 20-те години. Така само завръщане към нивата от 20-те години запази истинската му стойност.
Когато стане въпрос за БВП, от значение е не само нивото на растежа, но и основата. Брутният вътрешен продукт е, малко или много, на стабилна основа, което означава, че това е една област, в която Обама се справя по-добре от Рузвелт преди втория си мандат. Което, разбира се, увеличава шансовете му за преизбиране. С други думи можем да станем свидетели на триумфа на надеждата над опита.
Ако Рузвелт може да ни послужи за пример, може би няма да е много разумно от страна на сегашния президент да изтъкне тази разлика в седмичното си обръщение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: