Грузинският пример

04/02/12 22:18
(http://e-vestnik.bg/)

Грузинският пример

Едвин Сугарев

“За първи път след днешния разговор виждам някаква възможност за реална диверсификация на доставките на газ.” Това заяви Бойко Борисов по време на посещението си в Грузия.

Дано да е видял и други неща. Защото в Грузия определено има какво да се види. Най-малкото пример за това как една малка страна отстоява независимостта си от голямата деспотия, към която е прилепена – и под чиято пряка власт беше десетилетия наред. Не колкото нас, а доста повече – от 16 февруари 1921 година, когато червената армия окупира Грузинската демократическа република – и я превърна в Грузинска ССР.

Тяхната революция на розите не приличаше на нашия мирен преход. Когато – едва през 2003 г. – грузинците прогониха проруския президент Шеварнадзе, те не бавиха топката с реформите, както се случи у нас – благодарение на преврата, спретнат от Желю Желев и Бриго Аспарухов. Приватизираха незабавно държавните предприятия, привлякоха чужди инвестиции, модернизираха армията – и с повторната победа на Михаил Саакашвили през 2006 г. наложиха истински демократичен модел, който да отстоява реално националните интереси.

Когато Русия отвърна на удара с подкрепа за тероростични сепаратистки правителства в Абхазия и Южна Осетия, не се поколебаха да защитят тези си интереси с оръжие в ръка – въпреки очевидната обреченост на тази стъпка. Този жест впрочем не остана без резултат – тъй като даде повод на Грузия да напусне ОНД – и да скъса окончателно със своето “съветско” минало.

Грузия не се поколеба в извършването на радикални реформи във всички сфери на обществения живот – в здравеопазването, образованието, социалното подпомагане, медиите, културата и къде ли не още. При което грузинците загърбиха стария начин на живот дори по отношение на формирането на управленски елити – днес средната възраст на министрите в тяхното правителство е 35 години.

Най-красноречивият пример обаче е начинът, по който грузинците се справиха с ширещата се корупция в органите за сигурност, благодарение на която организираната престъпност беше постигнала огромно влияние и обхват. Само за един ден през 2004 г. бяха уволнени 40 000 полицаи, а новоназначените бяха снабдени с ясни норми, правила и етичен кодекс, драматично различен от този през съветската епоха.

Паралелно с това беше реформирана съдебната система, като беше приет нов закон, според който например всеки контакт на съдия със заинтересованата по неговото дело страна се криминализира – като тези принципи са безпощадно спазвани, и много от съдиите вече са осъдени за корупция.

В резултат – според неотдавна публикувания доклад на Световната банка, която следи грузинските реформи – през 2010 г. доверието на грузинците в полицията е 84% - в сравнение с 10% през 2003 г. – като това не е фантасмагоричен резултат, а реално следствие от факта, че за само в периода 2006-2010 г. въоръжените грабежи са намалели с около 80%. Белег за ефективността на съдебната реформа е сродно нарастване на пдоверието – от 26% през 2005 г. на 66% през 2009 г.

Как ви звучат тези мерки и тези резултати, сравнени с българския опит? На мен ми звучат като сравнение между реалните реформи и бутафорните такива. И като красноречиво потвърждение за възможностите за една бивша социалистическа страна да реформира наследените безумства и да се превърне в нормално място за живеене.

Значи можело – щом има политическа воля за реформиране – и щом гражданите не чакат някой да ги “оправи”, а сами се заемат с разчистване на къщичката си.

Можело – при това изходните позиции на Грузия бяха много по-тежки, отколкото нашите. Можело – макар че Грузия е по-голям трън в очите на руснаците, отколкото България. У нас поне все още не лазят руски танкове в защита на платени с рубли сепаратисти.

В този смисъл времето за посещение на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/02/12 22:18 http://e-vestnik.bg/14345/gruzinskiyat-primer/