Отбелязваме Международния ден на детската книга

Международният ден на книгата се отбелязва от 1967 г. на рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен - 2 април 1805. Определянето на специален празник на книгата за деца има за цел да вдъхне любов към четенето у децата и да обърне вниманието на обществото върху детската книга и литературата за деца като цяло. По традиция от 1967 г. насам всяка година различна страна по света е домакин на отбелязването на този празник. Страната домакин обикновено предлага темата на отбелязването и кани известен писател да напише обръщение към децата от целия свят, а известен детски илюстратор да направи плаката на честванията. През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява специална награда "Ханс Кристиян Андерсен" - най-голямото международно отличие за детска литература, наричана още "Малката Нобелова награда". На всеки две години страните от цял свят имат възможност да предложат за награждаване изявен детски автор и илюстратор. Номинирани писатели от България са били Георги Константинов и Асен Босев, както и Любен Зидаров в секцията за детски илюстратор. Носители на наградата "Ханс Кристиян Андерсен" са Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Туве Янсон, Джани Родари. През две години по предложение на Международния съвет се изготвя и Почетен списък с по три книги от всяка държава. В него се вписват произведения с изявени художествени постижения – за художествен текст, за илюстрация и за най-добър превод на съответния език. Първата българска книга, включена в Почетния списък е "Приказен свят" на Ангел Каралийчев през 1974 г. В Почетния списък са включени и нашите писатели Валери Петров за "Пет приказки" през 1988 г., Йордан Радичков за книгата "Малки жабешки истории" през 1996 г. и Веса Паспалеева за "Пролет в родината" през 1980 г. Ханс Кристиян Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в Одензе, Дания. Баща му е обущар, а майка му — перачка. Цялото семейство живеело и спяло в една стаичка. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка му. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и чел всяка пиеса, която успява да заеме. През 1829 г. Андерсен постига голям успех с книгата, озаглавена "Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер". По това време той издава един фарс и книга с поеми. Той става търсен, тъкмо когато приятелите му решават, че от неговата чудатост и жизненост няма да излезе нищо добро. Той постига известен напредък, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа — през октомври 1834 г. пристига в Рим. В началото на 1835 г. се появява "Импровизатор", първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите "Андерсенови приказки". Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Отначало те не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа "О.Т." (1836), както и с един том с кратки разкази, "В Швеция". През 1837 г. той създава може би най-добрия си роман, "Само цигулар". След това той насочва вниманието си към театъра, но се завърнал към истинското си призвание през 1840 г. Андерсен е голям пътешественик. По време на най-дългото си пътуване, през 1840–1841 г., посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в "Базар на поета" (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Ханс Кристиан Андерсен умира на 4 август 1875 г. близо до Копенхаген. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: