В Южна Европа се надига съпротива срещу мерките за икономии

Досега повечето южноевропейци понасяха с изненадващ стоицизъм едни от най-болезнените бюджетни съкращения в най-новата история, но вече се долавят признаци за изчерпване на търпението. Изненадващо масовата стачка в Испания миналата седмица и растящото неодобрение към премиера Марио Монти в Италия са прояви на растяща съпротива в региона, върху който са фокусирани опасенията за възобновяване на дълговата криза в еврозоната. Португалия е доста утихнала и дори Гърция, която беше сцена на прераснали в насилие улични протести, напоследък се е умълчала.
Но има симптоми, че политическите лидери скоро ще застанат на огневата линия в Европа, особено ако са необходими още съкращения, за да се намали държавният дълг. Атмосферата е съчетание на две противоположни тенденции – приемането на посланието, че големите съкращения са единственият начин държавите да се спасят от икономическа катастрофа, и растящите опасения, че подложеното на лишения население не може да понася повече. Проблемът за политици като Монти и испанския му колега Мариано Рахой е, че самите икономии, наложени под натиск от лидерите на еврозоната заради бюджетните дефицити, могат да задълбочат рецесията и да създадат нужда от още по-сурови съкращения. Ако до няколко месеца реформите не започнат да носят ползи, гражданите ще накажат политиците на предстоящите избори или с масови протести. Инвеститорите отново започват да изразяват опасения за икономическите трудности и политическата несигурност в Испания и Италия, а доходността по облигациите отново се покачва, след като беше овладяна в началото на годината. „Усещането е за примирение с неизбежното, но това състояние може лесно да бъде нарушено. На хората наистина ще им дойде до гуша да носят натрапеното им чувство на вина за ужасното положение“, заяви професор Ерик Джоунс от университета „Джонс Хопкинс“ в Болоня. Според него населението е готово да отложи присъдата над политиците си и да приеме жертви, ако е убедено, че ще спечели от тях в дългосрочен план, но това няма да продължи до безкрай.

Гражданско неподчинение

„Разполагаме само с около шест месеца, преди гласоподавателите да свалят розовите очила, с които гледат политиците си. Когато това се случи, ще станем свидетели на бързо сваляне на сегашните правителства в следващите избори, но и по-силно общо равнище на безпокойството, което ще се изрази в стачки и други форми на гражданско неподчинение“, заяви Джоунс пред агенция Ройтерс. „Мерките за икономии са опасен подход, който може да породи социални вълнения“, посочи Жан-Пол Фитуси, професор по икономика в парижкия институт Sciences Po, на бизнес конференция в Северна Италия миналата седмица.
Много испанци изглеждат примирени със суровото затягане на коланите от Рахой, който дойде на власт след съкрушителна победа на парламентарния вот миналия ноември и обещания за икономии. В новия бюджет на страната са заложени спестявания от 27 млрд. евро, или 2,5% от брутния вътрешен продукт. Изследване на общественото мнение наскоро показа, че половината от пълнолетните испанци биха приели съкращения в здравната система и образованието, ако това ще възстанови икономиката им. Профсъюзите представляват само една пета от работещите и много хора не участваха в общата стачка от страх да не загубят поста си. Въпреки това инициативата имаше много по-голям ефект от предишния протест преди 18 месеца, което говори за изчерпване на търпението в страната с най-висока безработица в Европейския съюз.
В Италия бившият еврокомисар Марио Монти си спечели безброй хвалебствия от Европа, САЩ и други страни заради икономическите си познания и бързите си действия за укротяване на дълговата криза. Наскоро обаче понася критики за реформата на трудовия пазар, която заема централно място в програмата му за поощряване на намиращия се в хроничен застой растеж. Опозиционерите се стремят да излязат от сянката на технократа Монти и да подобрят отрицателното мнение на хората за тях, преди да са дошли общите избори следващата пролет.
Има голяма вероятност гръцките политици също да бъдат наказани. Парламентарните избори в страната се очаква да бъдат проведени на 6 май, след като Гърция беше задължена да направи дори още по-големи съкращения на размера на пенсиите, заплатите и услугите в замяна на второ международно спасително финансиране. Като изключим бурния протест през февруари, когато магазини и банки бяха подпалени, положението в страната е сравнително тихо за разлика от миналото лято, когато десетки хиляди хора скандираха пред парламента почти всеки ден. Гърците, изглежда, очакват изборите, за да накажат напълно дискредитираната политическа класа, като почти една трета от тях възнамеряват да се въздържат или да подадат празни бюлетини, сочат изследванията.

Светлина в края на тунела

Португалците са най-примирени с последиците от международния помощен пакет и общата стачка на 22 март почти не повлия на икономиката. „Този вид протести не помагат на никого, те не са решение на въпроса. Тук се иска усилен труд, само той ще ни изведе от това затруднено положение“, заяви дизайнерката Филипа Алмейда пред Ройтерс в Лисабон. Но Антонио Коща Пинто, професор в лисабонския Институт за социални науки, е на мнение, че това смирение няма да продължи вечно. „Недоволството е факт, така че ако няма признаци на подобрение, ако европейската криза не позволи на Португалия да се възстанови до края на годината, безропотността няма да продължи, особено ако се наложат още ограничения“, каза той.
Това е положението в Европа. „От социална и политическа гледна точка, хората приемат строгите мерки, но трябва да виждат светлина в края на тунела“, каза американският икономист Нуриел Рубини, който предрече ипотечната криза. „Трябва да има растеж, работни места, приходи, иначе щe бъдем изправени пред политически и социални последици като демонстрации, стачки и сгромолясване на слаби правителства“, каза той пред репортери на бизнес конференция в град Чернобио на брега на езерото Комо.

Прочети цялата новина

Свързани новини: