ЕК настоява за равен достъп до обществените поръчки

Европа отвори кутията на Пандора, опитвайки се да съчетае свободната търговия с честната, пише в свой анализ агенция Ройтерс, цитирана от сайта Investor.bg.
Под натиска на френския президент Никола Саркози Европейската комисия одобри на 21 март предложения, които могат да изключат чуждестранните компании от наддаванията за обществени поръчки в Европейския съюз, освен ако държавите, в които са базирани, не осигурят същия достъп за европейските фирми.
ЕК, чиито традиции я нареждат сред привържениците на лансирането на свободната търговия и сред противниците на протекционизма, настоява, че мярката се използва като лост за достъп до изгодните правителствени договори в страни като Япония, САЩ и Китай, а не за затварянето на европейските пазари.
Обществените поръчки по света – от изграждането на пътища и железопътни линии до снабдяване със софтуер и инсталиране на мрежи за данни, са на стойност около 1 трилион евро годишно, а европейският пазар е доста по-отворен от този на конкурентите, твърдят от Еврокомисията.
Япония допуска чуждестранни компании до по-малко от 3% от обществените си поръчки, а САЩ са съвсем малко по-либерални. Представители на ЕС са притеснени от допълнителните клаузи от типа „Купувай американското!“, залегнали в законодателството на САЩ напоследък.

Дискусиите са ожесточени

Мярката трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от квалифицирано мнозинство правителства на държавите членки, което далеч не е сигурно, но вече предизвика ожесточени дискусии.
Критиците, особено почитателите на свободната търговия в лицето на британците, заявиха, че предложенията изпращат грешно послание и ще поведат Европа по опасния път към затваряне на пазарите вместо към отваряне.
В британски правителствен документ за търговията от 2011 г. се посочва, че принципът на реципрочност може да звучи „повърхностно логично“, но е в състояние да открехне вратата за протекционизма.
„Правителството не смята, че ЕС трябва да затвори своите пазари, ако пазарите на останалите не се отворят. Това може да отслаби конкуренцията, да повиши разходите, а европейските данъкоплатци да получават по-некачествени услуги“, пише в документа.
Германия, най-големият износител в региона, също не е ентусиазирана, опасявайки се от ответни мерки спрямо автомобилната и химическата й индустрия, както и срещу тежкото машиностроене, които все още завладяват растящите азиатски пазари.
Саркози, който отдавна бие тъпана на търговската реципрочност и заклеймява европейската „наивност“, отиде и по-далеч с искането си ЕС да приеме закон „Купувай европейското!“ по аналогия с „Купувай американското!“ в САЩ, запазвайки сигурни пазари за националните производители.

Вече има заплахи за едностранни ограничения

В своя реч от миналия месец в рамките на кандидатпрезидентската му кампания Саркози заплаши да въведе едностранни ограничения върху обществените поръчки, ако ЕС не предприеме действия. С подобен ход обаче той би нарушил законодателството в ЕС.
Подобно на много търговски битки, полемиката изправи един срещу друг интересите на производителите срещу тези на потребителите и разкри границите на възможностите на Европа да разшири собствената си система на управление, базирана върху правилата, в целия свят.
В проучване, поръчано от френското правителство, се твърди, че като се изключат пазарите на обществените поръчки, европейските производители се изправят пред нарастващия проблем с „нечестната конкуренция“ от държави с по-ниски стандарти за пазара на труда, околната среда и сигурността.
Изследването, което носи заглавие „Да се сложи край на нечестната глобализация“, чиито автори са ветеранът индустриалец Ивон Жакоб и служителят във френското министерство на финансите Серж Жийон, повтаря подобни оплаквания за субсидирането на китайски компании, кражба на интелектуална собственост и манипулирането на валутния курс. Но то изкарва наяве и проблеми като провала на европейските власти да контролират използването на маркировката СЕ, която трябва да увери потребителите, че продуктът, върху който е изписана, отговаря на европейските норми за сигурност и безопасност.
На практика вносителите поставят маркировката върху продукти от домакинско оборудване до играчки, които рядко се проверяват от представители на националните митнически служби при влизането им в съответната страна.
„Това е грешка на самата Европа. Старият континент не контролира собствения си пазар, който е най-големият в света“, заявява Жакоб, бивш депутат от консервативното течение, който сам се нарича „либерален интернационалист". „Европейският съюз е въвел технически стандарти и норми за сигурност върху собствената си индустрия, които не се прилагат другаде, и вносните стоки не се проверяват за тях“, добавя той, като дава примери с автомобилните гуми, запалките и химикалите.

Вносителите не гарантират евростандарти

Европейските производители на автомобилни гуми преценяват, че 15% от вносните гуми на пазара в ЕС са с качества под европейските стандарти за сигурност, но никой не ги проверява, твърди Жакоб. Според него 76% от вносните запалки, основно от Китай, не отговарят на стандарта за сигурност ISO 9994, който френският производител Bic трябва да спазва.
Така наречената директива REACH на ЕС принуди бизнеса в Европа да открие заместители на химикали, смятани за небезопасни, което наложи поемането на разходи, които на конкурентите не им се налага да правят, и накара част от компаниите да изнесат производството си извън съюза при по-ниски стандарти. Тя струва на компанията EADS 80 млн. евро годишно само за смяна на боята за крилата на самолетите Airbus, докато основният й конкурент Boeing няма подобни грижи, е заявил президентът на EADS пред Жакоб.
Това обаче е дреболия в сравнение с продажбите на самолетите на EADS, изложени на риск заради друг спор във връзка с усилията на Брюксел да накара чуждите авиокомпании, изпълняващи полети до Европа, да купуват квоти въглеродни емисии. Вследствие на това Китай отказа покупката на самолети Airbus на стойност 14 млрд. долара.

Необходима е европейска служба за контрол

Жакоб и Жийон искат ЕС да въведе контрол върху качеството заедно със санкции, които да наложат маркиране на вноса в ЕС. Те предлагат да се създаде европейска служба за наблюдение на вътрешния пазар по модела на агенцията за борба с измамите и да се наеме допълнително персонал за проучване на жалбите на индустрията за дъмпинг на стоки на цени под производствените.
Колкото и да са справедливи тези жалби обаче, е трудно да си представим правителства в държави на кръстопът като Холандия, Белгия или Великобритания да наемат армии от митничари, които подробно да преглеждат китайския внос, пише Ройтерс.
Балансът на силите в Брюксел вероятно ще се запази с привържениците на членството на Великобритания в него, защото договорът на ЕС е предоставил на ЕК водещата роля по отношение на търговията. Дори новите мерки за обществените поръчки да бъдат одобрени, ще трябва да се иска съгласието на ЕК, за да влязат те в сила.

Прочети цялата новина

Свързани новини: