Новият проблем пред Драги - ръстът на заплатите в Германия

Ръстът на заплатите в Германия излиза от летаргията си в най-неподходящия момент за президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Докато нации от Гърция до Испания се борят с рецесия и рекордна безработица, германците се радват на едно от най-големите увеличения на възнагражденията си от две десетилетия насам, като служителите в сектора на обществените услуги се очаква да печелят с 6,3% повече до края на следващата година. Това задълбочава пропастта между най-голямата европейска икономика и останалите членки в еврозоната, което намалява ефективността на паричната политика на принципа „един размер пасва на всички“.
„Увеличението на надниците в Германия е добра новина за трудещите се, но Драги е малко вероятно да я посрещне радушно“, коментира Карстен Бжецки, икономист на ING Group в Брюксел. „Политиката на ЕЦБ не е подходяща за всяка страна в еврозоната. Тя е прекалено облекчена за Германия и твърде строга за останалите страни и в крайна сметка може да направи различията още по-големи.“ Драги е изправен пред перспективата от засилване на ценовия натиск в Германия точно когато той пада в нации, затегнали коланите поради кризата с държавните дългове. Само месеци след като ЕЦБ смъкна основната си лихва до рекордно дъно и инжектира повече от 1 трлн. евро евтини пари в европейската банкова система, за да обуздае кризата, Драги предупреди за риск от скок на инфлацията и започна да говори за спиране на спешните мерки. Вчера банката остави лихвата си на 1%.
Пазарът на труда увеличи конкурентоспособността на Германия през изминалото десетилетие, като превърна икономиката й от „болния човек на Европа“ в двигател на региона. Номиналните брутни заплати в Германия са се повишили със средно 2% на година между 2000 г. и 2009 г. при 4,7% за Испания по данни на Евростат. Сега, след като безработицата е на рекордно ниско за последните двадесет години ниво, а износът към страни извън еврозоната предпазва икономиката от ефектите от дълговата криза, германците искат по-голямо парче от питата. IG Metall, най-големият европейски профсъюз с около 3,6 млн. членове, иска 6,5% увеличение на заплатите.

Повратен момент

Общо 2 млн. служители от публичния сектор ще получат 6,3% повишение на заплатите в разстояние на две години по споразумение с правителството, казва профсъюзът Ver.di. Това ще бъде най-голямото увеличение, постигнато от профсъюза от 1992 г. насам. „Спогодбата най-вероятно ще отбележи повратен момент в развитието на заплащанията в Германия след години на ограничения“, заяви Клаус Баадер, икономист от Societe Generale SA в Хонконг. „Предвид устойчивостта на германската икономика и продължителния спад на безработицата фактът, че ръстът на заплащането се повишава, не е изненадващ. Учудващо е по-скоро колко му отне.“
Германската икономика нарасна с 3,7% през 2010 г. и 3% през 2011 г., преди дълговата криза да я забави. Европейската комисия прогнозира растеж от 0,6% за тази година. На този фон попада предвиждането за 0,3-процентно свиване на еврозоната със спад на БВП в Италия, Испания, Белгия, Гърция, Кипър, Холандия, Португалия и Словения.
Според някои икономисти увеличението на германските заплати е част от възвръщането на баланса, което трябва да стане факт в 17-членната еврозона. Германия, чийто икономически ръст отдавна разчита на износа, трябва да насърчи разходите на домакинствата, докато държавите от периферията на еврозоната трябва да понижат заплатите, за да подобрят конкурентоспособността и представянето на износа си. Гърция понижи минималната заплата с 22% като част от усилията си в тази посока. „Въпреки това ЕЦБ се намира пред дилема“, заяви Холгер Сандте, главен икономист в WestLB Mellon Asset Management в Дюселдорф. „Валутната зона не е оптимална. Икономиката е ужасна в някои сектори и в добро състояние в други, а цените тръгват в различни посоки.“ Стойността на жилищата в Испания се понижи с 11,2% миналата година, а в Германия се повиши с 5,5%, което е най-голямото повишение след бума на имотите в страната в началото на 90-те. Президентът на Bundesbank Йенс Вайдман е един от политиците в ЕЦБ, които започнаха да говорят за възможно излизане от мерките на банката за спешно кредитиране с доводите, че те създават значителни рискове. В интервю за всекидневника „Билд“ Драги заяви, че споделя притесненията на Вайдман и че „всички членове на Управителния съвет са взели присърце германската култура на стабилност“.

Все още далеч

„Обсъжданията за излизане от еврозоната са до голяма степен насочени към германците и други нации, загрижени за увеличението на инфлацията и появата на балони в цените на активите“, заяви Марко Вали, главен икономист в UniCredit Global Research в Милано. „Те искат да покажат, че разполагат с необходимите инструменти за справяне с ръста на цените, но излизането им от обединението е все още далеч.“ Въпреки че Драги обяви икономиката на региона за стабилизирана, свитото промишлено производство показва, че възстановяването още е несигурно. Инфлацията в еврозоната, породена от поскъпването на петрола и от данъчните увеличения, ще надхвърли ограничението на ЕЦБ за 2% за втора поредна година през 2012 г. Банката прогнозира, че темпът ще се забави до 1,6% другата година. Може би вече си отиват дните, когато можехме да разчитаме, че Германия ще окаже низходящ натиск върху ръста на инфлацията, смята Юрген Михелс от Citigroup в Лондон. Той допълва, че слабото вътрешно търсене и мерките за икономии вероятно ще доведат до дефлация в държавите от периферията на еврозоната, което ще даде на ЕЦБ още време, за да увеличи стимулите, но в Германия ценовият натиск вероятно ще остане силен. „В резултат на това очакваме, че за разлика от периода след въвеждането на еврото инфлацията в Германия ще остане доста над средните нива за обединението в средносрочен план“, заяви Михелс.

Прочети цялата новина

Свързани новини: