Странджа кандидатства за статут на биосферен парк

Странджа ще кандидатства за статут на биосферен парк. Това според експертите ще донесе нови предимства за района, международно признание и включване в списъка на ЮНЕСКО сред избраните 580 подобни територии в света. Инициативата стана известна, след като през миналата седмица приключи мисията на експерти от световната организация в планината. Събитието беше организирано от българската фондация „Биоразнообразие“. Посещението беше част от дейностите на фондацията в полза на това природният парк да кандидатства за статут на биосферен парк по изискванията на Севилската стратегия за биосферните резервати от листата на ЮНЕСКО, съобщи darikfinance.bg.
Условията въобще да се говори за номинирането на планината са, че тя отговаря на изискванията за биосферните паркове. Изводите на експертите бяха, че територията е изключително подходяща и че имаме много добри условия за целия процес. Трудно би се намерило финансиране за една такава нова структура, но това е предимство, от което трябва да се възползваме. Това поясни специално за „Класа“ Радостина Ценова, ръководител на проекта „Опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие“, осъществяван с финансовата подкрепа на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, чрез финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. По думите й, в момента в страната ни има 16 стари биосферни резервата, но те не кореспондират с новостите. Това са едни типични сърцевинни зони, където няма човешка дейност, освен научни изследвания, нито пък има връзка между човека и биосферата. Шансовете Странджа да стане биосферен парк до голяма степен ще зависят от местните хора. Вече получихме принципна подкрепа от кметовете на Царево и Малко Търново. Ние сме тези, които имаме желание и воля да получим такова международно признание, подчерта за „Класа“ Ценова.

Основните занятия са туризъм и продажба на дървесина

Представителите на световната организация Пиер Галан и Ваня Дебевец бяха лектори по време на националната среща в София за обсъждане на ефективното съвместно управление на различни категории защитени природни обекти, припокриващи едни и същи територии.
По време на визитата експертите от ЮНЕСКО посетиха природните забележителности на парка, а също и населени места, които граничат, или се намират на неговата територия. Те разговаряха с жители и с общински власти. Общинари изразиха опасенията си, че промяната на статута на парка може да доведе до загуба на поминъка на населението в тези райони. Местното население се прехранва основно от туризъм и продажба на дървесина, като и двете дейности влизат в остър конфликт със статута на Странджа като вид защитена територия. Този статут, оказва се, е доста объркан, защото на територията на планината попадат едновременно различни видове защитени площи, които в немалко случаи дори се припокриват. Освен природния парк Странджа, тук се намират зони от „Натура 2000“ и резервати. В рамките на парка се намират 21 населени места с близо 9000 души постоянно население, което през лятото нараства тройно.
През 2011 г. в региона имаше епидемия от шап. Това ограничи поминъка на хората тук в рамките на развитието на местната туристическа индустрия и сечта. За да има туризъм обаче, трябва да има хотели и въпреки че красивата природа може да привлича туристи сама по себе си, тя не отговаря на възприетия в България модел на туристическите услуги. Той поставя акцент не толкова на качеството, колкото на количеството, а както знаем природните дадености не са част от офертите ол инклузив, коментират от фондацията.
През последните две десетилетия парк Странджа се превърна в арена на постоянни конфликти между еколози и местни хора. Едните се опитват да защитят вековните гори и съхранената природа, а другите търсят начини да живеят на място, което е обявено за защитена територия. По този начин нито една страна не е доволна от статуквото.
Чуждестранните експерти оказаха голямо съдействие при обсъждането на номинационната форма, която в края на процеса трябва да бъде внесена в ЮНЕСКО, както и за зонирането на бъдещия парк. Биосферните паркове не налагат никакви нови режими върху дадена територия – зонирането се изготвя на база на съществуващите вече и законово регламентирани режими. В случая със Странджа трите зони на биосферния парк биха били – сърцевинната зона, която ще включва резервати, буферната зона, която ще включва защитените местности, и зоните за ограничена човешка намеса, а преходната зона може да включва терени, в които има добивна дейност, промишленост и урбанизирани градове и села.
Гората постепенно заличава направеното от човека и въпреки това хората започват да се завръщат преди години. Много частни имоти, изоставени доскоро, са продадени и върху тях се строят вили и хотели. Проблемът е особено остър в районите близки до Черноморското крайбрежие, където се предполага, че туризмът се развива по-усилено.

Горите вече са с 30 на сто по-малко

По времето, когато се създава резерватът, една трета от горите в парка са на възраст над 100 години, има и дървета, които са на над половин век. Общата площ на гората тогава е над 27 000 хектара. Днес тя е намаляла с близо 1/3, тъй като тук се добиват ценната масивна букова и дъбова дървесина. При това заради неуредения статут сечта често е напълно законна. По този начин хората все по-бързо отново превземат територията, изоставена от предците им в края на XX век. Ако горите в природен парк Странджа бъдат изсечени и започне застрояване, туристите ще потърсят по-хубави дестинации и обезлюдяването ще започне отново, защото туризмът няма да бъде атракция, както сега, когато девствената природа предлага наистина невероятни гледки и забележителности.
Подобно на Банско и други места в страната, паркът Странджа представлява своеобразен тест за обществото. Това може би е най-големият тест, дали ние, българите, можем да създадем устойчив модел на развитие в хармония с природата, коментираха експертите. По думите им, сега в Странджа сме изправени пред подобен тест, който няма как да бъде решен успешно без помощта и ясната позиция на държавата.

---

Планът за управление чака решение от седем години

---

Природен парк Странджа съществува от 18 години и досега все още не е изготвен план за управление, който да регламентира действията по опазването на територията и устойчивото ползване на местните ресурси. Въпреки че е завършен през 2003 г. и внесен в МОСВ през 2005 г., планът за управление на парка все още чака одобрението на Висшия екологичен съвет /ВЕС/.
Общините Малко Търново и Царево и дирекцията на парка до момента не са постигнали съгласие по нито един проблем, освен общата позиция, която е категорично против търсенето на нефт и природен газ в морето край Силистар. Същността на конфликта може да бъде намерена в историята на самия парк. Селищата на територията на Странджа постепенно се обезлюдяват в годините преди 1989 г. Превръщането на планината в ничия земя на враждебната в онова време граница с Турция позволява на природата да се възстанови от негативното човешко въздействие. С възхода на туристическата индустрия все повече хора виждат перспективи за печалба и се връщат или търсят инвеститори за наследените имоти в района, за да развиват различни дейности.

Прочети цялата новина

Свързани новини: