Арктика - геополитика сред топящите се ледове

Ройтерс

Тазгодишната треска за сондажи за нефт и природен газ в станалите в последно време достъпни арктически води може да е предвестник на дори още по-големи промени в бъдеще. Ако, както доста учени предричат, недостъпните в момента морски коридори през северния край на планетата в идните десетилетия станат годни за корабоплаване, те може да преначертаят глобалните търговски маршрути - а може би и геополитиката - завинаги.

През лятото на тази година ще станем свидетели на по-голяма човешка дейност в Арктика от когато и да било с оглед на големите сондажи, извършвани от петролния гигант “Шел” и очакваното увеличение на риболова, туризма, както и на корабоплаването в региона. Но това, казват експерти, носи повишен риск от екологична катастрофа, да не говорим за престъпната дейност - от нелегален риболов до контрабанда и тероризъм.

“Увеличавайки човешката дейност в Арктика, донасяме както доброто, така и лошото”, каза генерал-лейтенант Уолтър Семяню, началник на Генералния щаб на националната отбрана на Канада и един от най-високопоставените офицери от въоръжените сили на Отава, отговорни за Арктика, пред вашингтонския аналитичен Център за стратегически и международни изследвания. “Ще станем свидетели на промени, без значение дали ни се иска или не.”

Имайки предвид съобщенията на местното население, учените и военните сили, че ледът се топи по-бързо, отколкото мнозина са очаквали, според някои оценки до 2040 г. ледената шапка може да започне да изчезва напълно през летния сезон, а може би и доста по-рано.

Това може да съкрати времето за пътуване от Европа до китайските и японските пристанища с повече от седмица, разтоварвайки от част от трафика южния маршрут през Суецкия канал. Но с оглед на факта, че много от тези основни коридори преминават през вече спорни води, под които се смята, че лежат недокоснатите енергийни ресурси на света, някои вече се опасяват от увеличаване на опасността от конфронтация.

Има някакви слаби признаци на засилващо се сътрудничество - първата среща в историята на началниците на отбраната в Арктика, която ще се състои по-късно този месец в Канада, съвместни учения по осъществяване на полярни издирвателни и спасителни операции, организирани от Арктическия съвет. Но е видно и засилващото се безпокойство.

За Канада и Норвегия например последните години преминаха в извършени тихомълком превъоръжавания на армиите им и предислоциране на войници в нови или по-големи бази още по на север.

Тъй като след края на Студената война изтеглиха по-голямата част от силите си в региона, представители и експерти казват, че САЩ едва сега преоткриват неговото значение. Но за момента Вашингтон няма никакви конкретни планове за построяването и на един единствен ледоразбивач - отчасти защото според изчисления на експерти цената само за един кораб би могла да достигне до 1 милиард долара.

За първи път някои офицери се притесняват, че САЩ губят позициите си, докато новите съперници като Китай се подготвят да навлязат. “В много отношения сме арктическа страна без арктическа стратегия”, заяви вицеадмирал Брайън М. Салерно от Бреговата охрана на САЩ.

“Арктически батальони”

На САЩ им предстои да ратифицират Конвенцията на ООН по морско право, която повечето страни използват като основа при обсъждането на трудни за решение териториални спорове в Арктика. Експерти по Арктика посочват поне девет отделни спора в региона - от разногласия между САЩ и Канада за части от Северния морски път до конфликти заради риболова, в които са въвлечени Китай, Русия, Южна Корея, Япония и други.

За Русия в частност се смята, че е решена да отстоява присъствието си в регион, в който тя дълго време е доминиращата сила.

Почти всички от около 34-те ледоразбивача в света са руски - макар и да са стари плавателни ...

Свързани новини: