Не се тревожете за дефицита на САЩ, проблемът сам ще се реши

Бюджетният дефицит не ме притеснява особено. Всъщност от всички големи проблеми пред САЩ този най-малко ме тревожи, пише Езра Клайн. И не защото няма нужда да го овладеем, а заради убеждението ми, че ще го направим. Защо? Тази дупка във фиска е уникална - ако Конгресът не стигне до споразумение за премахването й, тя сама ще изчезне. Де да бяха всичките ни предизвикателства толкова лесни.
Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке нарича края на 2012 г. “фискална урва“. Срокът на данъчните съкращения, въведени от Буш, скоро ще изтече. Договореното условно орязване на разходи за $1,2 трлн., което наложи свиване на бюджетите за отбрана и вътрешна политика, е на път да влезе в сила. Различни мерки за стимулиране (включително по-ниските социални осигуровки) вече изтичат. „Взети заедно, те ще намалят десетгодишните дефицити с около $6,8 трлн. спрямо реалистичните настоящи прогнози, като това ще е достатъчно да доведе до рязко съкращаване на дълга“, казва Комисията за отговорен федерален бюджет. Всъщност, ако Конгресът стигне до задънена улица, което му се случва много често напоследък, сме изправени пред възможността дефицитът да бъде намален прекалено бързо. Бюджетната служба към Конгреса изчисли, че стремглавият спад на фискалния недостиг ще увеличи безработицата с 1,1% през 2013 г.

Кръстосване на шпаги

Бездействието не е неизбежно. Въпросът с намаляването на дефицита е необичаен с това, че и двете партии са единодушни за целта, но не могат да постигнат съгласие по метода. През изминалата седмица например президентът Барак Обама и конгресменът Пол Райън кръстосаха шпаги относно най-доброто разрешаване. Същото не може да се каже за катастрофалните климатични промени или достъпа до здравеопазване. Там двете партии не могат да постигнат консенсус дали изобщо съществува проблем, който да изисква федерални действия.
И така, Вашингтон го грозят безброй потенциални кризи (реални или измислени), от които ще се възползва, за да ускори съкращаването на дефицита. За да може федералното правителство да функционира, трябва да бъдат прокарани законопроекти за отпускане на средствата. Изправени сме и пред повишаване на тавана на дълга, който се очаква да прехвърлим към края на 2012 г. Както и пред приключването на различни данъчни съкращения и мерки за стимулиране. Ако всичко това бъде някак си преодоляно без по-нататъшно намаляване на дефицита, стигаме до натиска на пазара за облигации върху икономиката и управляващите. Никой друг въпрос не е предмет на толкова разнообразни и продължителни принудителни механизми.
Някои от тях вече доказват ефективността си. Дебатът от 2010 г. относно тавана на дълга доведе до създаването на комисията „Симпсън-Боулс“. Дебатът около опасността от блокиране работата на администрацията през 2011 г. доведе до малък пакет за редуциране на дефицита, оценен от икономистите на $37 млрд. за 10 години. Въпреки че беше гибелен за икономиката, спорът от 2011 г. за дълговия таван доведе до план за намаляване на дефицита от $2,1 трлн. – около половината от размера на плана „Симпсън-Боулс“. Тези резултати ни разкриват евентуалните сделки по дефицита през следващата година-две, които ще имат потенциала да стабилизират финансите ни за период от 10 години, че и повече.
Това няма да донесе успокоение на някои от най-големите противници на дефицита. За добро или зло, те са значително по-далекогледи. Те размахват диаграми, разкриващи заплашителни червени линии, стигащи до 2080 г. Тези диаграми показват огромен проблем, който изисква радикални решения. Аз също съм ги използвал, но те се отнасят до разходите в здравеопазването. Това, което наистина ни показват, е, че ако вземем предвид покачването на медицинските разходи през последните десетилетия и продължим линията със 70 години напред, наистина ще се окажем в беда. И това е така. Ние сме в беда. Но има нещо абсурдно в това да екстраполираме сегашните тенденции чак до 2080 г. До този момент ние или ще сме роботи, слуги на роботи, или и от двете по малко. И в двата случая, системата на здравеопазването най-вероятно ще претърпи драстична промяна.

Никакви пейсмейкъри

Вижте какво ще се случи, ако превъртим часовника със 70 години назад. Това значи 1942-ра, годината, през която Джон Бъмстед и Орван Хес за първи път спасиха пациент с пеницилин. Нямало е пейсмейкъри, орални контрацептиви или химиотерапия. Водата не е била флуоризирана, а здравната осигуровка е била само ниша в пазара. Представете си, че се опитаме да предвидим развитието на днешната система на здравеопазване от тази гледна точка. Колко ли невероятно, безумно грешна щеше да е прогнозата ни?
Не изчисляваме бюджета със 70 години напред отчасти поради тази причина. В действителност ние обикновено не го изчисляваме дори с десет години напред. Вместо това кретаме, сключвайки по-незначителни, отколкото на някои им се иска сделки, но достатъчни, за да не си навлечем беда. Това правихме и през 90-те, което доведе до законопроекти за намаляване на дефицита през 1991, 1993, 1995 и 1997 г. Най-вероятно ще тръгнем по същия път и през идното десетилетие.
Разбира се, можем да си кретаме по разумен или по глупав начин. Притеснява ме това, че ще изберем втория. Доказателства вече съществуват. Запорът е глупав начин да съкратим разходите. Да оставим данъчните съкращения на Буш да приключат наведнъж, е глупав начин за събиране на данъци. И многократното докарване на страната до ръба на фалита също е неразумен начин за управление на бюджета.
По-лошо, прекаленото намаляване на дефицита твърде бързо ще повлияе зле на икономическия растеж. Това се наблюдава в Европа, където прекомерно строгите икономически мерки са докарали нациите до фискални дупки, от които те изглежда, че не могат да се измъкнат. В град като Вашингтон, обсебен от дефицита и все пак нежелаещ да сключи разумни сделки, които обвързват намаляването на дългосрочния дефицит с краткосрочната подкрепа на икономиката, неблагоприятният обрат в икономиката или многобройните политически погрешни решения си остават реална заплаха.
Въпреки това аз съм сигурен, че ние по някакъв начин все ще оцелеем. Защото когато стане въпрос за дефицита, Конгресът има в действителност два варианта. Да направи нещо, за да го разреши, или да не прави нищо и да го остави сам да се разреши. Не можем да кажем същото за въпроси като инфраструктурата, притежаването на ядрени оръжия, климатичните промени и предпазването от пандемичен грип. По тези въпроси само бездействието на Конгреса не е достатъчно, за да изчезне проблемът. И така, това са проблемите, които ме тревожат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: