Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията: Злоупотребата със СРС е пресилена тема

 - Г-н Безлов, наскоро обявихте, че организираната престъпност печели по 3,5 млрд. лева годишно, което е 4,7% от БВП. Какъв е приемливият дял в развитите демократични общества, към който трябва да се стремим ние?
 - За съжаление не всяка страна е сметнала този процент, за да може да се каже точно. В Германия и Англия само при черния пазар на цигарите сумите са няколко пъти повече от тези 3,5 милиарда, но и техните икономики са с много по-голям вътрешен продукт. В Италия обаче икономическият дял на организираната престъпност е по-висок от нашия – 6-7%.

 - От вашия доклад разбрахме, че доста от наркотрафикантите са се ориентирали към нелегалния пазар с цигари. На какво се дължи това?
 - Доходът е по-голям, защото цигарите се ползват много по-масово в сравнение с различните групи наркотици. И, второ – наказанията са много по-ниски. Т.е. приходите спрямо риска са много по-големи.

 - Но защо се случва точно сега, а не примерно преди пет години?
 - Основната причина са увеличените акцизи – резултат от членството ни в Европейския съюз. Проблемът е, че изискваното минимално ниво на акциза в ЕС е много високо в сравнение с българските доходи. Давам пример – една кутия цигари като себестойност е 35-40 стотинки. Почти всичко до 4,60 лв. са акциз и ДДС, а печалбата на търговеца е 10-15 стотинки. Вторият фактор, който е много съществен за България, е групата на цигарите с нисък ценови клас, като „Арда“, „Родопа“, „Пирин“, които до 2009 г. имаха ролята на защитна стена в ниския сегмент. Когато, пак заради акциза, цената им мина психологическата граница от 3 лв., дойде голямата контрабандна вълна.

 - Проституцията се оказва, че има най-голям дял в печалбите на организираната престъпност с 1,26 млрд. лв. Добър политически и държавен ход ли би бил, ако тя се легализира, както е в много страни?
 - Много дискусионен въпрос. Първо, е важно дали общественото мнение ще го приеме, тъй като в България то като цяло е много консервативно. Това, което обаче имаме като данни, е, че се наблюдава промяна на нагласите – по-скоро хората вече са за легализация. Същевременно ще има и много остри противници - т.е. това би било политически рисковано поведение. Вторият проблем е – кой ще навлезе в този пазарен сектор. Защото, както главният прокурор преди време коментира, това ще са тези, които в момента са в нелегалния пазар - просто те най-добре го познават. Т.е. легализацията би имала смисъл и вероятно ще донесе някакви ползи, но има и много рискове.

 - Т.е. това е непопулярен ход, който партиите нямат интерес да предприемат?
 - Преди време беше непопулярен и затова не се приемаше, сега нещата леко се променят. Но колко е изпълнимо това, е друг проблем. Защото тук пак действат едни политически баланси – кой електорат ще е против и т.н.

 - Наскоро пак беше повдигната темата със СРС, от които много малък процент влизат в съда. Доколко този проблем касае обикновения гражданин?
 - Аргументът – колко малко СРС влизат в съда, е много спорен. Цялата тази вълна от критики в много отношения бе в резултат на активността на адвокатите, които очевидно имаха проблеми с клиентите си. Те успяха да направят тема от това, колко много се подслушва. Вярно е, че малък процент от СРС влизат в съда, но този начин за събиране на информация е доста ефективен, дава много възможности. Освен това е и най-евтиният. Аз съм съгласен, че това е мързелив метод и се злоупотребява, но цялата кампания от правозащитници, които ни обясняват колко сме потърпевши, ми се струва много пресилена. В крайна сметка на обикновения човек какво толкова може да му се случи, ако се кара по телефона примерно с леля си - с какво толкова ще му се засегнат интересите?

Прочети цялата новина

Свързани новини: