България ще приключи 2012 г. с 0,5 на сто растеж и 2% дефицит

България ще приключи тази година с 0,5 до 1% растеж и дефицит от 2,02% от БВП. Около това мнение се обединиха вчера икономистите от групата „Макро уоч“. Външните рискове пред българската икономика се запазват и през 2012 година, но не бива да се пренебрегват и вътрешните, допълниха те. Припомняме, че в бюджета за тази година бе заложен икономически ръст от 2,9 на сто и недостиг в хазната от 1,35 на сто, като растежът бе ревизиран на 1,4% от БВП в последния вариант на Програмата за национални реформи 2012-2015.
Според Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика, основен риск пред страната ще бъде спадът на износа тази година. Започналата рецесия в ЕС се отразява на българския износ и индустрията, като в последните 4 месеца производството намалява, допълни тя. Според икономистите не е ясно какво ще се прави при евентуален растеж от под един процент, тъй като бюджетът е разчетен за по-голям растеж. Те поискаха да се публикува план за действия при растеж от под един процент.
Според тях половината от планирания дефицит за годината вече е изпълнен през първите два месеца, но това се дължи на сезонността на плащанията. Според официалните данни на Министерство на финансите към края на февруари дупката в хазната е 565 млн. при заложени за цялата година 1,09 млрд. лв. Възможно е надхвърлянето на планирания дефицит за тази година, предупредиха още експертите. Димитър Чобанов коментира, че в Националната програма за реформи прогнозата за БВП е ревизирана с 3 млрд. лв. и той ще бъде малко над 78,5 млрд. Годината ще приключи с 2,02 на сто недостиг в хазната, или 1,59 млрд. лв., допълни експертът. По думите му в бюджета за 2012 г. са заложени твърде високи приходи (3,8 млрд. лв.) и разходи (4,5 млрд. лв.), свързани със средствата от ЕС, които обаче няма да успеем да покрием. Така в края на декември ще възникне допълнителен дефицит от 405 млн. лв.
Георги Ганев, програмен директор на Център за либерални стратегии, обърна внимание на опасността от дефлацията, като уточни, че при ръст на цените в определени сектори в други се трупа дефлация, вследствие на която номиналният доход към БВП не може да расте. Според представените от Ганев данни през 2008 г. България е била нетен кредитор, а за последното тримесечие на 2011 г. е отчетен номинален спад на БВП. Сред очакванията на икономистите са през следващите месеци от страната да има изтичане на капитали, докато преките и чуждестранни инвестиции ще останат на ниски нива.

Цените на петрола също крият опасност

Друга основна заплаха пред родната икономика са и високите средномесечни цени на петрола, като ситуацията продължава да е несигурна, най-вече заради Иран. Това, от една страна, има директен ефект върху доходите на домакинствата, но и индиректен ефект за икономиката, поради опасността от изпадането й в рецесия, коментира Георги Ангелов, икономист от „Отворено общество“.
Експертите обясниха, че риск за бюджета ще бъдат и предизборните харчове и изпълнението на обещания, особено ако започнат още от тази година. Ангелов уточни, че идеята, че кризата е свършила и всичко в Европа вече е наред, просто не е вярна. Икономистите смятат, че има голяма вероятност догодина правителството по примера на предходното да повиши пенсиите с 3-4 на сто и да вдигне минималната заплата, за което на практика няма пари.
Негативно влияние върху България може да има и ситуацията в Гърция, където предстоят парламентарни избори. Ако правителството не е достатъчно стабилно, между май и юли може да има повторение на кризата в южната ни съседка, което да се отрази негативно и у нас. Атина е в списъка на най-големите вносители на стоки от България заедно с Германия, Белгия, Румъния, Италия и Белгия. Всички тези страни регистрират спад на БВП, посочиха икономистите от “Макро уоч“.
Припомняме, че според Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък рецесията също е възможен сценарий за развитие на българската икономика тази година, тъй като единственият двигател на растеж – износът, е поставен под въпрос. Той прогнозира спад от 3 на сто, а финансистът Кольо Парамов очаква през октомври и ноември рецесия от над 5 на сто. Последната прогноза на Българската народна банка (БНБ) сочи 0,7% растеж – двойно по-малко от ревизираната оценка на Министерството на финансите и Европейската комисия за 1,4 на сто ръст у нас през тази година.

Прочети цялата новина

Свързани новини: