Еврозоната не бива да се поддава на изтощението

Европейската централна банка (ЕЦБ) и в по-малка степен политическите лидери на еврозоната спечелиха времето, необходимо за разрешаване на кризата в обединението, но се забелязват признаци на изтощение. Може би е необходимо ново усещане за непосредствена опасност, за да се стреснат политиците и да се заемат с основните проблеми. Много по-добре би било да излязат с едни гърди пред събитията. ЕЦБ осигури глътка въздух, като инжектира 1 трлн. евро под формата на свръхевтини тригодишни заеми в банките в региона. Известно отлагане спечели и споразумението за подсилване на европейските спасителни фондове от 500 млрд. евро на 700 млрд. евро. Тези мерки смекчиха малко кризата, като успокоиха страховете, че банките може да фалират и помогнаха на затруднените правителства, особено в Италия и Испания, да се самофинансират чрез пазарите. ЕЦБ изнесе данни каква част от лесните пари са били трансформирани в държавни облигации. През февруари италианските кредитори са увеличили покупките си на суверенен дълг с рекордните 23 млрд. евро. Междувременно испанските банки разшириха тези си вложения с 15,7 млрд. евро, след като похарчиха рекордните 23 млрд. евро през януари.
Опасността е, че когато краткосрочният натиск върху финансирането намалее, решимостта на правителствата да прокарат непопулярни реформи също ще отслабне. Ако това се случи, спечеленото време ще бъде пропиляно, а когато кризата отново се покаже на хоризонта, властите няма да разполагат с необходимите инструменти, за да се справят с нея. Вече се появяват ранни признаци на изтощение.

Твърде рано е за победни фанфари

Едно от тях е набиращото популярност сред политиците твърдение е , че най-лошото от кризата е отминало, а най-пресният пример е италианският министър-председател Марио Монти. Може би искат да бъдат похвалени за ловките ходове в борбата с кризата или да си починат малко, но е твърде рано за победни фанфари. Италия е отличен пример за това. Монти трябваше да прокара решаващи реформи в пазара на труда по-рано, докато популярността му беше най-висока и електоратът се притесняваше, че страната ще бъде погълната от кризата. Не го направи и въпреки че сега готви добър пакет от мерки, периодът на непоклатимата му репутация на премиер технократ наближава края си. Популярността му падна до 44% спрямо 62% в началото на март, сочи проучване на изследователския институт ISPO. Две трети от италианците не одобряват планираните от Монти промени в трудовото законодателство. Подобна е ситуацията в Испания. Новият премиер Мариано Рахой трябваше по-рано да въведе мерки, когато разполагаше със средствата да възвърне бюджетния баланс. В интерес на истината администрацията оповести разчети за ограничаване на дефицита преди седмица, въпреки че няма да е възможно да се оцени колко надеждни са те, докато Мадрид не обясни как ще се ограничат разходите за здравеопазване и образование на автономните области. „Меденият месец“ на Рахой също приключи. Миналата седмица той не успя да спечели на регионалните избори в Андалусия и стана свидетел на първата обща стачка в страната, откакто пое властта. Както Монти, така и Рахой още имат силни позиции. Макар че италианските политически партии имат теоретическата възможност да свалят сегашния премиер, те са дори по-малко популярни от него. В същото време, испанският министър-председател има силно мнозинство в парламента, но колкото повече месеците минават, толкова по-трудно ще става прокарването на реформи. И двамата трябва да стиснат зъби и безкомпромисно да приложат пълните си програми, докато все още могат.

Апетитът за икономии вече не е същият

В други страни, понякога и на най-неочаквани места, апетитът за строги икономии също отслабва. Холандското правителство, един от най-големите защитници на фискалната праведност, среща трудности с овладяването на собствения си дефицит. Управляващата коалиция дори може да рухне под напрежението. Нараства и недоволството от фискалния пакт, който Германия прокара през декември. Социалистът Франсоа Оланд, фаворит във френската президентска надпревара, иска да добави условие за растеж в спогодбата. Това е желанието и на германските демократи, чиято подкрепа е нужна за ратификацията. Най-вероятно ще бъде постигнато консенсусно решение за добавяне на анекс, който да подчертае значението на растежа, както и на дисциплината. Наистина, това не е лоша идея. Прекалено много строги мерки могат да се окажат самоунищожителни, тъй като сериозните бюджетни ограничения могат да съсипят дадена икономика и да направят дори по-трудно събирането на данъци и орязването на дефицита.
Въпреки това правителствата не могат да разхлабят краткосрочните икономически мерки и да бездействат. Нужна е силна програма за дългосрочни структурни реформи, която да включва либерализиране на пазара на труда и въвеждане на повече конкуренция в сектора на услугите. Това може да доведе до повишаване на БВП с около 15% в големите страни от еврозоната като Франция, Италия и Испания, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Дори и Германия, с нейните склеротични пазари на услуги, би могла да се радва на 13-процентно увеличение на БВП. Подобна програма би изправила на крака икономиките от еврозоната, когато въздействието от упойката от евтини пари отмине. Но дали правителствата имат волята да направят тези промени, предвид това, че евтината ликвидност кара тях и народите им да вярват, че най-лошото от кризата е преминало?
Може би е нужен малко подтик от пазарите. Вече има признаци за такъв. Десетгодишните испански правителствени облигации за кратко достигнаха 5,5%. Тънкостта тук се крие в умереността. Ако има прекалено малко раздвижване на пазарите, политиците ще си останат лениви. Ако пък раздвижването е прекалено голямо, еврозоната ще се върне обратно към дълбока криза.

Прочети цялата новина

Свързани новини: