Лабораторното тестване на дериватите няма да обезвреди бомбите на Уолстрийт

Предвид ролята, която безразсъдното използване на деривати от Уолстрийт изигра за предизвикването на Голямата рецесия, мога да разбера търсенето на нови начини за регулиране на сложните инструменти, пише Уилям Коуън.
Гретхен Моргенсон от в. „Ню Йорк таймс“ например се застъпи за създаването на федерална служба, която да тества нови финансови продукти както Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) подлага на изпитания медикаментите, преди да допусне разпространението им в търговската мрежа. „Задачата на контролния орган ще е да изследва новите финансови инструменти, за да гарантира безопасността и полезността им за обществото, не само за банките“, пише тя. Идеята е на двама професори от Чикагския университет – преподавателят по право Ерик Поснър и икономистът Глен Уейл, които по-късно представиха възгледите си в редакционното поле на агенция „Блумбърг“.
Двамата академици твърдят, че опасностите, които крият неизпробваните оферти на Уолстрийт, изглеждат поне толкова крайно, колкото потенциалната вреда от лекарствата, но настояват, че предложената от тях агенция няма да се конкурира с новото бюро за финансова защита на потребителите. „Главната задача на предложението ни не е да предпазим обикновените американци и други неосведомени инвеститори от съмнителни практики или собственото им незнание“, пишат те. „Целта ни по-скоро е да спрем финансовите спекулации, защото те намаляват благосъстоянието и увеличават системния риск“.

Различно от лекарствата

Моето уважение към Поснър и Уейл, които не познавам, и към Моргенсон, към която питая голяма почит, но замисълът за изпробване на нови финансови продукти в правителствена лаборатория все едно са потенциални лекарства за рак е сред по-несполучливите идеи, видели бял свят от началото на кризата, която преди пет години тръгна от високорисковите ипотеки.
Нека оставим настрана факта, че ефективността на новите финансови продукти не може да бъде определяна по същия начин, както при лекарствата или потребителската техника – няма бутон за включване и изключване или емпиричен път, по който да се установи дали инструментът ще бъде полезен, или ще нанесе вреда, освен действителното му приложение. Най-големият недостатък е, че всяка агенция, в чиято функция е заложено да възпира финансовите спекулации, защото допринасят за системния риск, бързо щеше да обрече редица неоценими иновации, създадени от Уолстрийт през последните няколко десетилетия.
Например такава агенция би ли допуснала нововъведение като джънк облигациите, които Майкъл Милкън и компанията му Drexel Burnham Lambert създадоха през 80-те години, като средство за достъп до евтин капитал за бизнес начинания, които иначе щяха да бъдат изключени от капиталовите пазари? Дали такова бюро за защита от финансовите продукти в началото на 70-те щеше да позволи на Люис Раниери от Salomon Brothers да вземе парични потоци, идващи от плащанията по ипотеки, автомобилни лизинги и кредитни карти, и да ги превърне в ценни книжа, които могат да бъдат купени и продадени по целия свят? Няма съмнение, че нововъведението на Раниери доведе до по-ниски разходи по ипотечните заеми за собствениците на жилища, направи кредитните карти, достъпни за стотици милиони американци и позволи на милиони други да си купят автомобил.
Вече чувам възмутените ви възгласи за това как чудовището на джънк облигациите на Милкън доведе фондовата борса до крах през 1987 г., когато индексът Dow Jones Industrial Average загуби 22,6% за един ден и постави началото на кредитна криза, която задушаваше икономиката от 1989 до 1993 г. Не бяха ли именно малките изчадия на Раниери виновниците за последната финансова криза, когато една след друга ипотечните облигации се обезцениха с главоломна скорост? Нямаше ли агенция от вида на FDA да види, че двата влака ще се сблъскат, и да ги спре, както предотвратяващите престъпления от филма „Специален доклад“ от 2002 г.?

Силен пазар на рисковите облигации

Това е повече от абсурдно поради простата причина, че няма как да се анализира даден финансов продукт, преди да бъде пуснат на пазара, за да се определи дали той ще доведе до повече вреди, отколкото ползи. Вярно е, че крайностите на пазара на рискови облигации на Милкен помогнаха да се породят спекулации на фондовата борса, които доведоха до кризата през 1987 г. Но преди нея, както и през последните 25 години пазарите на джънк книжа бяха жизнени и силни и дадоха достъп до капитал на хиляди компании, като същевременно предоставиха на инвеститорите точно такава доходност, коригирана спрямо рисковете, каквато те със сигурност не могат да намерят в сектора за американски съкровищни облигации, на който се наблюдава свръхинфлация. Същото може да се каже и за пазара на секюритизации, който функционираше идеално в продължение на повече от 20 години, преди кредитните стандарти да се влошат ужасно в средата на последното десетилетие, като причиниха низходяща спирала в обвързаните с тях ипотеки и в целия жилищен пазар. Проблемът на Уолстрийт не са финансовите нововъведения или рисковете, обвързани с неизпитаните продукти. Проблемът по-скоро е страшно остарялата система на стимули, която възнаграждава с големи бонуси армиите на Уолстрийт, генериращи приходи, като продават без никаква отчетност множество нови продукти. Ключът към реформа на бранша е изпълнителните директори, трейдърите и банкерите отново да станат финансово отговорни за това, което продават. Ако това се случи, както когато Уолстрийт представляваше редица частни съдружия, финансовите нововъведения още веднъж ще се уважават и ще помогнат да се върне блясъкът на американските капиталови пазари.

Прочети цялата новина

Свързани новини: