Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ): Е-правителството е не по-малко важен приоритет от магистралите

- Г-н Велев, в края на миналата година държавата обеща до края на 2012 г. да спести на фирмите около 110 млн. лева само от облекчаването на административни процедури и поевтиняването на различни такси. Това случва ли се вече?
- По-скоро обратното - таксите се увеличават и това се вижда от държавния бюджет. Затова ние поискахме да се направи анализ как се изпълнява програмата за по-добро регулиране, приета от Министерския съвет. Трябваше на всеки шест месеца да се прави анализ на тази дейност, но през последните две полугодия поне на нас не ни е известно да е правен такъв отчет, въпреки че редица срокове вече са изтекли. Но това е само един от елементите на бизнес средата, а ние говорим за цялостно разглеждане на програмата за по-добро регулиране, включително оценка на въздействието на нормативните актове, въпросите за ускореното въвеждане на електронното правителство, регулаторните режими, мълчаливото съгласие и т.н.

- Споменахте електронното правителство. Много милиони се изляха в процеса по изграждането му, но наличните услуги и регистри, до които граждани и фирми имат достъп онлайн, са незадоволително малко. Около трийсетина са административните услуги, които могат да се ползват онлайн от общо около 700 възможни, както сочат данните на БСК. Не стана ли това най-скъпото електронно правителство в Европа, чието реализиране все повече са отдалечава във времето?
- Има ясен график за прибавяне на услуги, които да са достъпни дистанционно, по интернет, и когато се говори за електронно правителство и се поставят нереалистични пускови срокове, за нас е ясно, че това не е възможно. Няма нужда да дойде този месец, за да разберем, че работата не е помръднала в правилна посока. Електронното правителство е много важен приоритет и той е не по-малко важен от строежа на магистралите.

- Какво пречи да бъде реализирано електронно правителство, както примерно това е станало в Естония?
- Това, което според нас пречи, е, че не е приоритет на обществото. Може да се направи сравнение с една система за управление на предприятие. Ако главният изпълнителен директор не вземе на личен отчет този въпрос, това никога не се случва, защото е свързано с коренна промяна в начина на работа. Така е и с електронното правителство в една държава. Това не е задача само на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

- Миналата седмица немският бизнес ясно заяви, че оценява бизнес средата в България като неблагоприятна. Но не само германците, а и британски, ирландски, индийски, японски, швейцарски и други предприемачи подкрепят това мнение. Оказва се, че ниският плосък данък не е примамка за чуждестранните инвеститори. Кога ще се върнат те в България?
- Ниският плосък данък е важен, но това не е единственото нещо, което инвеститорът гледа. Той следи и за предсказуемост и устойчивост на бизнес средата, прозрачност на обществените поръчки и процедури, спиране на монополите и т.н. Всичко това, за което говорихме - административните прегради пред бизнеса, корупционните практики, които по общи оценки не намаляват. Бизнесът гледа и други важни неща, като охрана на собствеността, а там нашата страна в световните класации е далеч под средното ниво. Това са важни изисквания, които инвеститорът следи, преди да вземе решение. Според анкетата, която бе оповестена през миналата седмица, около 35% от анкетираните в страната - стратегически инвеститори в България, които са купили предприятия или са инвестирали на зелено, вече съжаляват за това. Още по-лошото е, че миналата година този процент е бил по-нисък – 21,5%, а сега достига до тези нива и всичко това говори, че бизнес средата в този момент е неприемлива.

- Според статистиката и износът ни намалява, а той би трябвало да е двигателят за икономически растеж на България, или поне така твърдят управляващите
- Нещата не са непременно свързани – износът намалява и заради състоянието на европейската икономика. Говори се, че еврозоната две последователни тримесечия е в рецесия и това по-скоро е причината за спада на износа.

- Докъде според вас може да стигне ескалацията на цените на горивата?
- Цените на горивата се определят основно от цените на световните пазари. Ние също бихме искали да има по-конкретен отговор и яснота защо при едни и същи цени на петрола и при най-ниски акцизи, при най-ниска цена на труда у нас не се получава най-ниска цена на крайния продукт - на различните видове бензин и на дизела. Относно световните тенденции може да правим прогнози и те са, че следващ голям ръст няма как да се случи, защото няма да има кой да купи. Ще има свиване, стагнация, общ спад и ще се получи това което стана през 2009 г., когато цените бързо се върнаха на предишни нива.

- Можете ли да си обясните този феномен - най-бедната държава да плаща не само по-скъп петрол, но и по-скъпи храни в сравнение с другите държави в ЕС?
- Очевидно нещо не е наред с конкуренцията, защото, ако има конкуренция, тя би регулирала свободния пазар и би трябвало цените да са еднакви с ЕС или дори по-ниски, защото имаме по-ниско заплащане на труда. Ако суровините са борсови и цените са еднакви, би трябвало и крайните цени да са по-ниски при нас, ако работи пазарът.

- Предстои да приключи първият програмен период на европейското финансиране от 2007 до 2013 г. Как оценявате усвояването на евросредствата, на които българският бизнес толкова много разчиташе? Смятате ли, че има шансове до края на програмния период да се ускори усвояването?
- Всъщност ние не сме в края на програмния период, тъй като важи правилото N + 2, което означава, че договорените сега пари ще могат да се усвояват след 2 години, така че „новите пари“ ще се харчат по-скоро от 2015 г. нататък. Има още много време, през което ще важат правилата на този програмен период. В това отношение ние винаги сме казвали, че неусвояването на средствата сега не е по вина на бизнеса. Има много повече проектни предложения, т.е. повече търсене, отколкото са възможностите на администрацията да оцени навреме предложените проекти, да сключи договори и да верифицира извършените разходи, за да се разплатят субсидиите. За съжаление кръгът на разочарованите от работата по проектите расте. Все по-малка част от компаниите твърдят, че не могат да разчитат на еврофинансиране, защото не е ясно кога ще се случи и дали ще стане според първоначалните условия. Затова ние казваме, че трябва да се опростяват правилата и да се ускоряват процедурите. Ако държавната администрация не може да се справи с това, трябва част от тези дейности да се аутсорсват.

- Какво трябва да се промени в следващия програмен период до 2020 г. при усвояването на средствата от ЕС?
- Ние участваме в работната група, която трябва да подготви договора за партньорство и какви да бъдат оперативните програми след 2014 г. Това, което ние подкрепяме, е и позицията на ЕК - че трябва да има тематични концентрации и повече средства, поне 50%, да се изразходват за конкурентоспособност на икономиката и за иновации, за енергийна ефективност, за малки и средни предприятия. В този фокус наистина трябва да се определят приоритетите в следващия програмен период, тъй като икономиката дълготрайно води до функционирането на всички други системи. На този етап е твърде рано все още да се говори за конкретни оси и схеми, все още мислим за приоритети.

- Наскоро бе оповестен фактът, че едва 1,5% от парите за иновации в Оперативна програма „Конкурентоспособност“ са усвоени. Какво пречи на нашите предприятия да инвестират в иновативни продукти?
- Имаше такава схема, по която кандидатите, предлагащи иновативни проекти, бяха повече, отколкото са заделените средства по нея. Затова нашето предложение беше да се пренасочат средства от други схеми, така че да могат да се финансират повече проекти, след като те отговарят на изискванията и вече са преминали оценка за административно съответствие. Този въпрос остана за разглеждане.

- Предполага се, че сега ще бъдат форсирани подобни проекти. Дори по програма „Джереми“ вече има пет фонда за финансиране, като дори има възможност по един от тях банката кредитор да стане съучастник в проекта.
- Всичко това е хубаво, но то не трябва да е за сметка на грантовото финансиране, а да е допълващо.

- Смятате ли, че така ще се увеличи процентът на усвояване на парите за иновации в ОП „Конкурентоспособност“?
- Там лесно се усвояват, тъй като в момента, в който се сключва договор, се смята, че парите са усвоени със създаването на един или друг фонд. Но тези средства не са стигнали до бизнеса нито под формата на гаранции, нито под формата на кредити, нито като дялово участие. Те все още са в тези фондове, а вече се броят за усвоени, т.е. това е малко по-разширително за нас тълкуване на термина усвояване или оползотворяване. Формално те няма да се върнат в бюджета на ЕК, но те не са стигнали до бизнеса, до реалната икономика.

- Кога ще стигнат до бизнеса?
- Надяваме се това да стане по-бързо. Затова на 27 април организираме среща на Комитета по наблюдение на Оперативна програма „Конкурентоспособност“, за да обсъдим проблемите в усвояването на средствата. На нея е поканена и Жулиета Хубенова, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, която е председател на този комитет.

- Ще направи ли конкретни предложения Асоциацията на индустриалния капитал в България по време на срещата?
- Да, разбира се, вече списъкът с предложения е готов.

- А можете ли да ни кажете нещо в аванс?
- Предпочитам първо да разговаряме с г-жа Хубенова и да потърсим решения на проблемите. Още повече че нещата не са толкова популярни, а ние сме подготвили една страница текст с наши предложения.

Прочети цялата новина

Свързани новини: