Комисията "Първанов" е незаконна, няма нужда от втори указ за помилванията

Президентът с изтекъл мандат Георги Първанов не е имал задължението да упълномощава повторно вицето си Ангел Марин да помилва осъдени, тъй като двойката е била преизбрана в същия състав, в който е била при издаването на първия указ. Няма и необходимост от оповестяване на мотиви за всяко отделно помилване, тъй като правомощието на президента да опрощава наказания не е ограничено от конкретни основания за това, освен "да се съобразява със справедливостта, хуманността, състраданието, милосърдието, продиктувани от здравословното състояние или семейното положение на осъденото лице". Това са основните изводи в решението на Конституционния съд (КС) по казуса с помилванията на бившата президентска двойка Първанов-Марин. Магистратите бяха сезирани в началото на март от 61 депутати от Коалиция за България и ДПС, след като парламентът сформира анкетната комисия "Първанов", оглавена от лидера на РЗС Яне Янев. Според заключенията на КС въпросната комисия е противоконституционна, тъй като самата идея Народното събрание като висш държавен орган да се стреми да осигури прозрачност в дейността на друг висш държавен орган, какъвто е президентът, проверявайки актовете му по този начин, граничи с нарушаването на принципа за разделение на трите власти. "Мандатът в юридически смисъл означава упражняване на установени правомощия за определен срок, но той винаги се свързва и с определено лице, щом става дума за едноличен държавен орган. Той има своите темпорални, съдържателни и персонални параметри. С други думи мандатът на президента и вицепрезидента винаги е intuitu personae, което е характерно въобще за всеки висш държавен едноличен орган. Тъкмо персоналният аспект на мандата на президента и вицепрезидента излиза на преден план при преизбирането им и слага своя отпечатък върху неговия правен режим", пишат конституционните съдии. Не са необходими никакви мотиви В решението се подчертава, че конституцията не слага никакви ограничения пред президента, когато той преценява дали да помилва някого, тъй като този акт "представлява своеобразен конституционен компромис с принципите на правовата държава и равенството на гражданите пред закона". "Този компромис е основан на разбирането, че понякога е необходимо да се допусне отклонение от формалното, еднаквото прилагане на закона спрямо всички поради необходимостта да се даде защита на такива конституционни ценности, които не могат да бъдат защитени адекватно от абстрактното по своя характер законодателство", аргументира се КС. Съдът допълва и, че тази преценка не е обвързана с никакви правни условия, тъй като самият начин на избиране на президента предполага, че той в най-голяма степен олицетворява единството на нацията. В този смисъл не съществува и задължението за мотивиране на помилванията. "След като конституцията не установява никакви ограничения за предоставянето на помилване, налага се изводът, че президентът не може да бъде обвързван с никакви основания за даване на помилване. Формално погледнато, той би могъл да предостави помилване на всякакво основание", посочват съдиите. Очаквайте подробности

Прочети цялата новина

Свързани новини: