Трима аутсайдери щурмуват Елисейския дворец

Франс прес

Трима кандидати за президентския пост, единият наляво от левицата, вторият от крайната десница и третият от центъра, се стремят да разтърсят дуела между Никола Саркози и Франсоа Оланд и мечтая да предизвикат изненада.

Жан-Люк Меланшон е феноменът на тази предизборна кампания. Този 61-годишен бивш министър и сенатор от Социалистическата партия, съюзил се с комунистите, съживи мечтите за равноправие и универсализъм, които френската левица наследи от епохата на Просвещението и от революциите през 19-и век.

Убеден, че бедните не са маргинални хора, а “сърцето на капиталистическите общества”, Меланшон се бори за разпределяне на богатствата и призовава за “гражданска революция”, в която изборите биха представлявали само един етап.

Меланшон твърди, че европейската социалдемокрация е “мъртва звезда” и черпи вдъхновение от народните движения в Латинска Америка, довели на власт Луис Инясиу Лула да Силва в Бразилия или Уго Чавес във Венецуела.

Меланшон, на когото социологическите проучвания дават до 15 процента от гласовете, прави много повече от това да обединява зад кандидатурата си традиционните избиратели на радикалната левица, за чиято подкрепа се борят още двама троцкистки кандидати - Филип Путу и Натали Арто.

Амбицията на Меланшон е да изтръгне народния вот от крайната десница. Той съблазнява също част от електората на социалистите, разочаровани от програмата на Франсоа Оланд, която според тях не е достатъчно амбициозна, както и еколозите, които не могат да бъдат убедени от своята кандидатка, бившата антикорупционна съдийка Ева Жоли.

Четиридет и три годишната Марин льо Пен, чиято партия Национален фронт е пуснала здрави корени в политическия пейзаж, иска да повтори подвига на баща си Жан-Мари Льо Пен от 2002 г., когато той отстрани на първия тур на президентските избори социалиста Лионел Жоспен и се изправи срещу Жак Ширак на втория тур.

Но по нейните предпочитани теми - борбата срещу имиграцията и несигурността - Марин Льо Пен трябва да се съобразява с конкуренцията на Никола Саркози, който възприе за тези избори същата стратегия на изсмукване на гласовете на крайната десница, която се оказа успешна за него през 2007 година. След като започна с фанфари кампанията си, Марин Льо Пен сякаш изгуби скорост и допитванията до общественото мнение й отреждат четвъртото място.

Марин Льо Пен представя програма с определено социални нюанси - защита на покупателната способност, преизчисление на пенсиите, данъчна справедливост. Тя се представя дори за най-добрия защитник на светската държава срещу “капсуловането” на мюсюлманската общност.

Марин Льо Пен проповядва “икономически патриотизъм” срещу “диктата” на Европа, “национален приоритет” - новото название на “националното предпочитание” срещу имигрантите, така присърце на баща й. Освен това тя иска да даде на Франция “валутна свобода”, като я извади от еврозоната.

Шейсет годишният центристки кандидат Франсоа Байру се нареди на трето място на изборите от 2007 година. Този горд самотник, който вярва в съдбата си, се впусна за трети път в надпреварата за Елисейския дворец, убеден, че непопулярността на Саркози и императивите на финансовата и икономическата криза му дават шанс да убеди избирателите да скъсат с традиционното разделение на десница и левица.

Байру призовава държавата “да харчи по-малко и да служи по-добре” и предупреждава, че “за последен път може да бъде спасен социалния и републиканския” модел, към който са привързани французите. Той обвинява неуморно противниците си, че крият от французите сериозността на ситуацията.

Две седмици преди първия тур на изборите този бивш университетски преподавател се надява все още да бъде чут, въпреки неблагоприятните резултати от допитванията до общественото мнение.

Байру отказва да каже за кого от двамата кандидати - социалиста Оланд или лидера на десницата Саркози - ще призове да се гласува на втория тур в случай на провал.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: