Сърбия пред реформа на паричната система

в. Данас

В последно време динарът постоянно девалвира и бележи нови исторически минимуми. Народната банка на Сърбия се намесва на валутния пазар, но безуспешно. Необратимо се харчат валутните резерви, а резултати няма. Това действа обезкуражаващо и предизвиква загриженост.

Нормално е Народната банка на Сърбия (НБС) да се намесва, тъй като по този начин защитава интересите на по-голяма част от икономиката (само 17 процента от предприятията са износители), както и интересите на гражданите, и то не само на онези, които връщат дълговете си на основата на валутния курс, но и на всички граждани, на които девалвацията на динара прикрито топи покупателната способност на техните активи.

Същевременно се поставя въпросът дали тези безуспешни интервенции трябва да продължат или да се приложи друг вид ангажиране на НБС, което да даде резултати, а в същото време да възпрепятства необратимото харчене на валутните резерви на страната. С други думи, ако насипите постоянно се сриват (интервенциите на валутния пазар), то не остава нищо друго, освен да се изгради стена. Тази стена е бивалентната монетарна система, за която и друг път съм се застъпвал, но сега ще поясня това.

Вливането на валутни средства от резерва в банковата система, които чрез кредитна активност на банковия спрямо небанковия сектор да се трансформират във валутен сегмент на паричната маса, би представлявало стабилна и относително дълготрайна интервенция на НБС, която с времето би дала желаните резултати.

Това е като фонтан, който задържа своите очертания, макар да е формиран на базата на същото количество вода, което се намира в басейна. Също така и паричната маса, създадена на основа на определено количество валутни пари от резерва, остава в обращение в безброй много цикли на процеса на кредитна мултипликация и на нея ново количество пари от резерва не е необходимо.

Критиците на тази концепция изтъкват, че с монетарни козметики не може да се защити динарът, чието отслабване е последица от лошата икономическа работа. Това е само отчасти вярно, тъй като бивалентната монетарна система не представлява само монетарна козметика, а е грандиозно монетарно начинание, което би реформирало нашата парична система по начин, който дълготрайно би допринесъл за установяването на макроикономическа стабилност.

Това би се реализирало преди всичко чрез стабилизационния ефект на валутния сегмент на паричната маса, което би означавало повишаване на агрегатното търсене без инфлаторни ефекти. По този начин не само с времето ще бъде спряна девалвацията на динара, а успешно ще започне да се решава и проблемът с неликвидността, който разорява и много успешни предприятия.

Евро или динар е въпрос, който не се поставя в по-горе изложената концепция за реформата на паричната система. Това е защото пълното заместване на динара с евро не е възможно. С това не би се съгласил и Европейският съюз, което неотдавна бе заявено и официално, тъй като Сърбия първо трябва да стане членка на ЕС, а след това и членка на европейския валутен съюз. Това е дълъг път и включва изпълнението на определени условия, както и загуба на монетарния суверенитет.

От друга страна бивалентната монетарна система е автономен проект, независим от Европейската централна банка (ЕЦБ). Той би се реализирал от НБС с пълно запазване на монетарния суверенитет.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: