100 години от гибелта на „Титаник”

04/14/12 08:19
(http://radiomilena.com/)

100 години от гибелта на „Титаник”

„Титаник“ е построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, „Титаник“ бил най-големия пътнически параход в света по онова време. По време на първото си плаване (от Саутхемптън, Англия; до Шербур, Франция; Куинстаун, Ирландия; и Ню Йорк), той се сблъсква с айсберг в 23:40, неделя вечерта на 14 април 1912, и потъва два часа и четиридесет минути по-късно в 2:20 понеделник сутринта на 15 април1912 след като се разцепва на две части.
Само за 3 часа се случва трагичната история на най-модерния пътнически кораб за своето време, обявен предварително за „непотопим“, който потъва в Атлантика на 15 април 1912 година. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Не е установен точният брой на българите. По данни на „Лойд“ загиналите българи са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка, информира Агенция Кросс. Подробностите около гибелта на кораба, трагедията на пътниците и мъжествеността на екипажа са известни. В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб „Калифорниян“. Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс на „Титаник“ и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на „Титаник“ за опасните ледени блокове по радиото в 23:00 часа. Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носил специален надпис за опасност, радистът на Титаник не е съобщил за него на капитана. Радистът на „Калифорниян“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на Титаник съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра. Температурата на въздуха е била около -10 градуса по Целзий. Първият офицер се намира на мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл при подобна ситуация : „Ляво на борд, машини пълен назад!“. Но вече е твърде късно, за да се предотврати удара с айсберга – ледената скала разпаря корпуса от към носа по дължина 90 метра. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение. Конструкторът на „Титаник“ Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления – корабът ще потъне! Когато от Титаник пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Корабът потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия“.
Всички са уверени, че корабът, намиращ се в близост до „Титаник“ по време на инцидента, че е бил командван от капитан Стенли Лорд. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 години. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 година, когато е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Това е корабът, наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети, загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколко стотин убити животни. Ракетите на „Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. „Самсун“ бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“. Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали…
Десетилетия наред всички смятаха, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на „Титаник“. Приемаше се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на Титаник: Едуард Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват на кораба …
Оцеляват почти всички, пътуващи в първа класа. В катастрофата загиват около 1500 души, от които поне 41 са българи. Оцеляват около 700, прибрани от кораба „Карпатия“.
През лятото на 1986 година проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки, че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на „Титаник“, са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиск над 1000 KN, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 KN.