Купуваме книга и половина годишно

70% от пълнолетните българи заявяват, че не купуват нито една книга годишно – без значение от жанра. Това сочат данните от току-що приключилото специално национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по темата.
Проведеното през април 2010 година първо проучване за читателските навици на българското население разкри, че едва една трета от българите редовно четат книги. Четенето на книги е хоби едва на малцинство от населението, най-вече на висшистите, българите, които пътуват, говорят чужди езици и са редовно в интернет, както и на тези със среден и висок социален статус.
Тазгодишното проучване прави сравнение с данните от 2010 г. и допълва с данни за покупката и четене на книги в годишен период. Тазгодишните данни показват запазване, а и донякъде засилване на тенденцията за стесняване на читателската аудитория в страната. 57% от населението заявява, че понастоящем не чете никаква книга, дял с 3 процентни пункта по-висок от измереното преди две години.
Като цяло профилът на читателската аудитория – тези, които посочват, че понастоящем четат някаква книга (независимо от жанра), се запазва без особена промяна спрямо 2010 година. Отново най-активни читатели са висшистите – 20% от тях заявяват, че са прочели последната си книга в последните няколко дни, а други 19% са прочели книга преди една-две седмици. Подобни са и навиците на българите с доходи и социален статус над средния – близо половината от тях са чели книга преди по-малко от 2 седмици.
Над 60% от висшистите и от българите с висок социален статус заявяват, че понастоящем четат книга. Най-малко читатели откриваме сред българите с основно и по-ниско образование, тези над 55-годишна възраст, жителите на селата, безработните. Мнозинството от представителите на тези групи не четат книги.
Макар и близо 30% от българите да заявяват, че към момента на проучването четат някаква книга, данните за средния брой четени книги годишно са доста песимистични за издателите и писателите у нас. 44% от запитаните у нас заявяват, че не четат нито една книга в рамките на период от една година. Други 36% пък заявяват, че четат между една и пет книги за една година. Над 6 книги годишно прелистват едва една пета от българите.
Най-висок е делът на редовните читатели на книги сред високообразованите – почти половината от тях (45%) четат над 6 книги годишно. Сред по-редовните са още столичаните – 27% от живеещите в София четат над 6 книги годишно. Приблизително същият е делът на четящите 6 и повече книги на година сред занимаващите се със собствен бизнес българи.
Що се отнася до покупките на книги, 70% от българските граждани открито заявяват, че не купуват нито една книга годишно. Една четвърт от запитаните отделят средства за между една и пет книги годишно, а чести клиенти на книжарниците (с над 6 книги годишно) са едва 6% от населението. Това прави средно около книга и половина годишно за средностатистическото българско семейство.
Донякъде положителна новина е, че най-младите българи са по-редовни в посещенията си в книжарниците от средното за страната – 39% от българите в 18-25-годишна възраст купуват между 1 и 5 книги годишно, а 8% купуват дори повече от 5 книги годишно. Дори и младите да посещават книжарниците по необходимост (за образование и друг вид квалификация), всяка купена (и съответно прочетена) книга е в плюс за развитието на читателски навици за в бъдеще.

Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец март и обхваща 1003 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Прочети цялата новина

Свързани новини: