Нашият пазар на труда не е подготвен за промените през следващите 20 години

- Г-н Нейков, какво показват вашите наблюдения върху социалната политика у нас през последните три години?
- Винаги има свръхочаквания към социалната политика и към социалната сфера. Очаквания за повече държава, за повече подкрепа. Онова, което аз бих искал да виждам и което трябва да бъде наваксано през следващите години, е много повече кауза в социалната сфера. Това не се наблюдава в момента.

- Единствено кризата ли е причина за обедняването на българите?
- Това е мантрата, с която се обяснява всичко. Основателно, а някой път и неоснователно. Мисля, че дори да не беше кризата, ние отново щяхме да сме на опашката по стандарт на живот между страните от ЕС. Така, както вървят нещата, вероятно ще изпуснем кризата. Звучи малко абсурдно подобно твърдение, но наистина е така. В условията на криза нациите правят големите усилия, с които успяват да наваксат, успяват да съсредоточат усилия в посоката, където искат да отидат, да станат повече такива, каквито искат да бъдат. За съжаление на нас не ни отърва да признаем, че сме загубили конкурентоспособност като хора, като работна сила. Животът върви много бързо напред. Става все по-ясна разделителната линия между генерацията над 50 години и хората под 50-годишна възраст. Това е огромно ново предизвикателство пред обществото. Ще можем да го преодолеем само с много квалификация, но нямаме нито времето, нито структурите, за да добием тази нова квалификация по класическите начини и методи. Да се върнем обратно в училище, в университета, стандартните курсове за квалификация и преквалификация. Ние досега похарчихме десетки милиони левове за квалификация и в същото време работодателите казват – хората не знаят това, което на нас ни е необходимо. Това е предизвикателството за следващите десет години пред социалната сфера. Ще съумеем ли да осигурим нови модерни начини за повишаване квалификацията на хората? Това означава, ако искаме наистина да правим политика в тази сфера, да бъде осигурен тотален, дай Боже и безплатен, достъп до интернет за цялото общество. Не е вярно, че старите трябва да ги отпишем и те са безпомощни в сферата на интернет. Не е така, защото тези хора не са аутсайдери. Те имат своето бъдеще и не е толкова сложно и не е толкова трудно да се справят с новите комуникационни технологии. Спомнете си как нашите баби се научиха да работят с автоматичните перални. Не смятам, че е кой знае колко по-сложно да се научат да работят с интернет. Другият голям дефицит, който трябва да бъде покрит, е чрез новите технологии да започнем да обучаваме хората на работните им места. Директно, вътре, там където полагат труда, да бъдат обучавани. Това ще спести много време, много средства и работодателите искат подобен вариант на квалификация. Ако търсим развитие, а това е нормално за държава - член на ЕС, трябва да има голяма социална цел. Тя ни липсва в момента. Мисля си, че такава голяма социална цел може да е идеята България да стане еталон за информирана нация, да станем електронна нация. Малките нации много лесно могат да постигнат подобна цел. Едно е да си 70-милионна нация, друго е, ако си 7-милионна нация. Такова електронно социално пазарно стопанство ще даде отговор на много въпроси. Ще подготви хората и цялата ни среда за промяна към по-добро. Ще станем много по-мобилна нация, отколкото си въобразяваме, че сме. Според мен това е начин, както се казва в старата китайска мъдрост – да научим хората да ловят риба. Това ще бъде една платформа за дясноориентирана социална политика. Това в момента ни е необходимо.

- Наскоро КНСБ откри дискусия за доходната политика. Какви конкретни резултати можем да очакваме от нея?
- Това е вечна дискусия. Тя се води и в най-богатите общества. Винаги има два противоположни интереса. Единият е на работодателите, че плащат повече, отколкото получават като труд. Другата гледна точка е на работника, който смята, че трудът, който полага, не е достатъчно оценен. Тази дискусия ще продължи, но според мен нямаме ориентир в политиката по доходите - да получаваш, да си мотивиран чрез заплатата си да повишаваш своята квалификация. Всъщност ние нямаме механизъм, по който работодателят, освен ако той самият няма добрата воля да оцени по-високата квалификация на своя работник, за всяко надграждане в квалификацията да предоставя по-висока заплата. Това нещо, този много мотивиращ инструмент липсва при нас. Затова на хората им е все едно дали са на гребена на вълната по отношение на квалификацията си, или си поддържат едно средно ниво, след като повишаването на квалификацията не влияе на тяхното възнаграждение.

- А не мислите ли, че работодателите малко спекулират със своите твърдения, че няма достатъчно квалифицирана работна ръка и това е повече оправдание за ниските заплати, които предлагат?
- За много хора, в това число и за много работодатели действа принципът – винаги е по-добре там, където аз не съм. Тоест, винаги моите работници не са точно тези, които ми трябват и е по-добре да ги сменя, да взема някой друг. Това е улица без изход. Ако разчиташ, че ще откраднеш от другия работодател по-висококвалифицирания работник, като му дадеш малко по-висока работна заплата, трябва да си сигурен, че и някой друг ще даде малко повече от теб и ще открадне квалифициран работник от теб. Истинският просперитет на компаниите идва тогава, когато те сами подготвят своите кадри, когато имат своята школа, когато направят така, че работниците им да се гордеят, че работят в тази фирма. Това звучи малко наивно в България при условията на толкова висока безработица, но това е критерият. Дали хората държат на своето предприятие? Това ще стане тогава, когато предприятието държи на своите хора.

- Какво се случва на пазара на труда в България?
Ние сме наистина в някаква безтегловност по отношение на пазара на труда. Безработицата расте. Чакаме туристическия сезон заради временната заетост, която по някакъв начин малко ще намали броя на регистрираните безработни. Заедно с това приемаме, че вече има втора генерация безработни, че децата на първите безработни в България от преди 20 и повече години вече също попадат в групата на безработните. И това е много сериозен проблем. Едновременно с това нашият пазар на труда не е подготвен за промяната, която предстои през следващите 20 години. А именно, все повече от заетите ще бъдат възрастни работници, възрастни заети, в резултат на увеличаването на пенсионната възраст, в резултат и на намаляването на младите генерации. От тази гледна точка голямото предизвикателство ще бъде как работодателите ще подготвят работните места и организацията на работа за спецификата на възрастните работници. Честно казано, там дори и такива елементарни неща, ако щете като размера на обедната почивка, ще трябва да се преразгледат. Ако един работник на 20-30 години за половин час може да хапне два хамбургера и да си почине, за един възрастен работник ще му е нужно спокойно да обядва. Промените ще бъдат много сериозни, като за това ни трябват нови идеи, нови послания в социалната сфера.

- Наблюденията на Балканския институт по труда и социалната политика сочат ли увеличаване на заетостта?
- Мисля, че този ефект ще се появи през лятото заради сезонната заетост, но общо 2012-а няма да е година, в която ще преминем рубикона и ще минем от ръст на безработица към ръст на заетостта. Дай Боже, 2013 година да бъде такава. Настоящата ще бъде тежка година.

- Европейската комисия обяви намерение да поиска въвеждане на минимална работна заплата в държави като Германия, където тя не съществува, и ще поиска увеличение на минималното месечно заплащане в страните, където то е твърде ниско. Какво мислите за това?
- Това е един от отговорите на всички либерални икономисти, които искаха свръхпазар, които искаха премахване на минималната работна заплата, защото тя пречи. Оказва се, че българският инструмент за минимална работна заплата е нещо, което не само не противоречи на пазара, а обратно. То носи ползи и дори държави с традиции в изграждането на капитализма се насочват към този инструмент. Колкото до нейните размери, разбира се, че всеки иска да взима минималната работна заплата на богатите държави, а не нашата. Тук обаче отново нещо не го правим както трябва. Много често ние казваме – малка е минималната работна заплата, защото тя не ни стига, за да живеем що-годе нормално. Грешката е точно тук. Би трябвало минималната работна заплата, а и не само тя, да е свързана със знанията и уменията на работника. Да е свързана с квалификацията му, да е свързана с онова, което той успява да създаде като производителност, и тогава хората получават мотивация и удовлетворение. Ако действаме на принципа, трябва да ми плащаш повече, защото тези пари не ми стигат, от другата страна, от страна на работодателя, ще срещаме тотална съпротива срещу подобна теза. Политиката по доходите иска нова дреха.

- Според вас българите преглътнаха ли началото на пенсионната реформа, която предвижда поетапно повишаване на възрастта за пенсиониране?
- Няма нормален човек, който да се зарадва, че му вдигаш пенсионната възраст. От тази гледна точка винаги обществото ще бъде против подобни стъпки. Особено ако на отделния човек му е останало малко повечко време до пенсия. По друг начин изглежда настроението при хората, за които пенсията вече е пред очите им. Останали са им една-две години. Там се вижда тотална промяна на настроенията, защото хората разбират, че винаги е по-добре със заплата, отколкото с пенсия. Трябва да се отчитат интересите на различните слоеве на обществото, а не въобще да отчитаме, че всички имат едно отношение към пенсионната възраст. Не е така. С времето българинът ще трябва да докаже нещо изключително важно – пенсионерите и хората в предпенсионна възраст не са аутсайдери. Това не са хора, чиято единствена задача е да седят пред блока си и да заведат внуците до детската градина. Обратно тази генерация възрастни хора, която се задава, ще бъде най-активната и най-енергичната в цялата ни история. Хората, които сега са на 55, 57, 60 години са много по-дейни, отколкото техните родители или техните баби и дядовци и това ще означава голям шанс за България, за обществото и за икономиката ни.

- Очаквате ли повишаването на възрастта за пенсиониране да доведе до ръст на пенсиите?
- При всички положения има директна връзка между продължителността на работата и размера на пенсията. Една от общоприетите универсални формули е, че времето, прекарано в труд, трябва да е два пъти по-голямо от времето за получаване на пенсия. При такава математическа зависимост обществата имат възможност да осигуряват по-приемливи пенсии.

- Ефектът от пенсионната реформа в България ще се усети след 30 години. Ще могат ли тогава пенсионерите да живеят прилично единствено от пенсиите си?
- След 30 години хората ще живеят наистина прилично, но не само от пенсиите си, а и от много други доходи. Ние ще се научим да получаваме доходи не само от пенсиите си. За това просто ни трябва време, но искрено се надявам и стискам палци този срок да е много по-малък.

- Тези дни вицепремиерът Симеон Дянков обяви индексиране на парите за възрастните през следващата година. Доколко е реално това да се случи?
- Влизаме в годината на предизборните обещания, на по-модерен вариант на приказката „ще ви направя училище, ама ние нямаме деца, ще ви направя и деца“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: