Ане Франк от Сараево се страхува за бъдещето на Босна и Херцеговина

04/19/12 04:25
(http://e-vestnik.bg/)

Ане Франк от Сараево се страхува за бъдещето на Босна и Херцеговина

в. Дейли телеграф

Злата Филипович. Снимка: личен сайт

Преди двадесет години бомбите започнаха да валят над Сараево. Тогава 11-годишната Злата Филипович поиска да избяга от родния си град, но беше принудена със семейството си да се укрива в мазето на къщата си. Смразена от ужас, тя мечтаеше за мир и свобода в Босна и Херцеговина.

Две десетилетия по-късно Злата Филипович вече е на 31 години, но признава, че нейните мечти за мир са все още живи и се споделят от цяло едно поколение млади босненци. Двадесет години след началото на войната в Босна и Херцеговина, точно както и в началото на 90-те години, и днес младите хора отново искат да избягат от Сараево.

“Наистина се притеснявам, че конфликтът ще избухне отново”, казва Злата. Тук все още има толкова много етническа ненавист и гняв. Повечето от моите приятели вече напуснаха страната или се готвят да го направят. Тук няма работа, няма надежда, няма бъдеще”, споделя Злата.

Злата Филипович е една от най-известните в света бежанки от Сараево. През 1991 г., едва 11-годишна, тя започна да си води дневник. “Исках той да е забавен, като този на Ейдриън Мол”, казва Злата. Но за нещастие животът, който тя описва в дневника си, е по-често сравняван с този на Ане Франк, еврейското момиче, хванато в капана на нацистката окупация в Амстердам.

Сръбската обсада на Сараево продължи по-дълго от обсадата на Ленинград /днес Санкт Петербург/ през Втората световна война. 380 000-те жители на Сараево бяха оставени без храна, ток, вода и отопление за 46 месеца и бяха принудени да се укриват всеки ден от 330-те снаряда, падащи ежедневно в града.

Босненци и хървати, които в началото бяха съюзници, после се обърнаха едни срещу други. Така накрая сърбите, босненците и хърватите се оказаха във война, отнела живота на над 100 000 души, оставила половината от населението без дом, опустошила едно време етнически смесената страна и разделила я днес на моноетнически анклави.

И докато ужасът на войната върлува, Злата Филипович продължава да води дневника си. Написаните на ръка страници разказват за нейния обикновен живот, за нейните реакции на войната, за нейните надежди и страхове за бъдещето. Злата мечтае да отиде в парка, да поиграе с приятелите си както едно време. В дневника си Злата разказва как се крие с родителите си в мазето на тяхната къща, близо до Националния театър в центъра на Сараево.

По онова време служителите на УНИЦЕФ в Сараево научават случайно за дневника на Злата и така той е публикуван първоначално като памфлет на сърбо-хърватски език. Едва когато група френски журналисти също научават за тези записки, съдбата на семейството на Злата търпи драматичен обрат.

“Спомням си, когато от Би Би Си дойдоха, за да направят филм по моята история”, казва Злата. Спомням си го толкова ясно. Прекарах толкова много време с тези хора”, допълва тя.

Накрая ръкописът е откупен от френски издател, който полага всички усилия, за да евакуира семейството на Злата от Сараево във Франция. Така през декември 1993 г. семейство Филипович се озовава в Париж.

“Беше странно. Ако бях ранена, сираче или болна, никога нямаше да мога да се измъкна от Сараево. Но моето семейство и аз успяхме”, казва Злата. Семейството беше изведено от обсадения град в камион на ООН. Злата си спомня как за последно е гледала през прозореца му пощата, училището, градът, в който е била родена, докато той се отдалечавал.

След това Злата става медийна ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/19/12 04:25 http://e-vestnik.bg/14464/ane-frank-ot-saraevo-se-strahuva-za-badeshteto-na-bosna-i-hertsegovina/