Европейски популисти в капана на реалността

Ройтерс

Икономическата и дългова криза в Европа даде тласък на популистките партии в много страни, правейки управлението по-трудно, но политическите реалности изпреварват “бригадата на разгневените”. Някои достигнаха електоралния си таван, а подкрепата за други вече тръгва надолу.

От Амстердам до Атина екстремистки формации от крайнодесния и крайнолевия политически спектър спечелиха популярност, обвинявайки за кризата еврото и Европейския съюз, и отхвърляйки или мерките за икономии, или спасителните планове за пострадалите от дълговата криза държави.

Крайнодясната Марин льо Пен, която е застъпник на тезата за напускане на еврозоната и отпор на имиграцията, и крайнолевият Жан-Люк Меланшон, който е противник на европейския пакт за фискална дисциплина, се очаква да спечелят близо една трета от гласовете на първия тур на президентските избори във Франция на 22 април.

“Тези хора може и да не са вземали властта никъде в Европа и да не са оглавявали правителство, но те имат реално, силно влияние, предефинирайки рамките на дебата”, каза Жан-Ив Камю - френски политически анализатор, специалист по крайната десница.

Той каза, че в много страни има негативни настроения срещу имиграцията, исляма и мултикултурализма, както и възход на национализма и враждебност срещу европейската интеграция.

Консервативният президент Никола Саркози обеща да намали наполовина имиграцията, да изгони радикалните ислямски проповедници и да въведе задължителни етикети за месото халал, в опит да привлече на своя страна десните избиратели на Льо Пен. Тя от своя страна заяви, че иска “да извади Франция от затвора на еврозоната, в който нейната икономика се намира от 10 години насам”.

В Гърция, страдаща четвърта поредна година на дълбока рецесия посред строгите мерки за икономии като част от втория международен спасителен план, социологическите проучвания сочат, че на изборите на 6 май мнозинството от избирателите може да подкрепи малките радикални партии.

Девет партии, от Гръцката комунистическа партия до крайнодясната “Златна зора” може да прескочат 3-процентовата бариера и да спечелят места в парламента. Повечето отхвърлят резките съкращения на заплати и пенсии, наложени от ЕС и Международния валутен фонд МВФ .

Това може да създаде трудности за традиционните партии, консервативната “Нова демокрация” и левоцентристкото Общогръцко социалистическо движение ПАСОК , да съставят надеждна коалиция и да приложат програмата за икономии, въпреки че именно този е най-вероятният изход от вота.

Гърция не е единствената страна, в която фрагментацията на политическото пространство и възходът на партиите на протеста заплашват усилията за предоляване на дълговата криза в еврозоната.

Сред най-влиятелните формации е холандската Партия на свободата ПС на Герт Вилдерс, в чиито ръце е съдбата на десноцентристкото правителство на малцинството - а може би и на европейския пакт за фискална дисциплина - при трудните преговори за бюджета.

Харизматичният Вилдерс иска страната да напусне еврозоната и остро се противопостави на използването на пари на холандските данъкоплатци за спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия, което постави премиера Марк Рюте в трудно положение при предоставянето на подкрепата си за спасителните планове.

Евроскептичната антиимигрантската ПС, подкрепяща Рюте в парламента по всички въпроси с изключение на този за спасителните планове, рискува да загуби избиратели, без значение дали ще приеме бюджетните съкращения, които биха се отразили на благосъстоянието и вноските по ипотечните кредити или няма да се съгласи на споразумение и ще създаде опасността от падане на кабинета.

“Част от избирателите на ПС са недоволни от икономическата ситуация и също така смятат, че ПС ще се съгласи с мерки, които ще им струват пари”, каза холандският социолог Морис де Хонд. “Онези, които се отдръпнаха от ПС дават на Вилдерс слаба оценка. Затова шансът те да се върнат е малък.”

Най-новите социологически проучвания показват, че подкрепата за партията е спаднала до 13 процента, стигащи за едва 19-20 места в 150-членния парламент, което е по-малко от сегашните им 24.

“Дори и правителството да ...

Свързани новини: