Наум Шопов за филмите, за приятелите, за ролите - на злодеи, на Ленин…

04/19/12 03:03
(http://e-vestnik.bg/)

Наум Шопов за филмите, за приятелите, за ролите - на злодеи, на Ленин…

Наум Шопов в една от последните му роли - крал Лир в Нарадния театър (вляво) и в роля отпреди 35 години.

На 81 години почина актьорът Наум Шопов, познат от множество роли в театъра, киното и телевизията. В последните години той претърпя сърдечна операция и опит за самоубийство. Българската сцена и кино изгубиха една от най-големите си личности.
Следващите редове са откъси от автобиографичната му книга „Личен разговор” (изд. „Сиела”, С. 2010 г.), под редакцията на Георги Тошев.

Не съм имал истински приятели. Аз се пазя от приятелството. Аз се страхувам от приятелството.
Ще се опитам да обясня. Ние бяхме 5-ма приятели неразделни в Стара Загора, където съм роден. Бяхме и съученици, и приятели. Заедно изживявахме нашите първи сексуални усещания и първите любови. Бях влюбен безумно в едно момиче, Виолета се казваше. И един от моите приятели, на един джур тогава им казвахме, джурове. Ние бяхме просто непрекъснато заедно. Тези момчета бяха непрекъснато заедно. Докато на един джур аз не съм забелязал, когато той я извел някъде настрана, качил я на друг етаж и я взел, т.е., любили са се. И след известно време, няколко дни след това, той ми се похвали. Това за мене беше срив. Категоричен срив. Това беше такова огорчение, което продължавам да нося в себе си. Това да ти направи, да извърши с тебе такова нещо, с първата ти любов, приятел, в когото си имал пълно доверие, дал си му всичко, цялото приятелство.
Но тогава разбрах, че във всеки човек има нещо подло. И ако ти не успееш тази мъничка много любопитна подлост да я смачкаш, да не й дадеш възможност да пръкне между взаимоотношения на истинско приятелство, ти не си човек. И ти не можеш да носиш кръста на приятелството. Тогава се срина нещо в мене. И аз не съм допускал до себе си хора, които съм се страхувал да не ме излъжат отново в приятелството. И се пазя. Пазел съм се от такива хора. И продължавам да се пазя. Това вече в мен е като че ли генетично е заложено. Измених като че ли на гените си, за да бъда приятел с хората. Не. Ако допуснеш някого до себе си- може да те излъже. Може би неволно да те излъже. Но те лъже. Аз не искам край себе си хора, които лъжат. Не, не мога да търпя. И така скъсах. Не давам на никой възможността да се доближи толкова близо до мен, за да искам да се пазя от това. От всяка подлост. Не обичам подлостта.

Корицата на автобиографичната книга на Наум Шопов “Личен разговор”, под редакцията на Георги Тошев.

Сам със себе си

Не съм се чувствал самотен, но обичам да съм сам. Да бъдеш сам с мислите си, с книгите, с нещата, които обичаш, с близките, е хубаво, лично преживяване. Винаги съм държал да бъда на една ръка разстояние от другите. Не ги допускам вътре в моя интимен свят. Аз си избрах този път. И аз си го следвам. Самотен съм наистина. Обичам да съм сам. Когато съм самичък, имам интересни преживявания, но те са си мои. Остават заключени в моя свят. Не искам да ги споделям с другите.
Нищо не може да ми измени приятелството на една хубава книга. Никой не може да ми отнеме Чехов, нали? Никой. Моят Чехов. Онзи, който аз чета. Едва ли друг го чете така, както аз го чета. Аз го чета по мой, уникален начин. Всеки път този начин е различен. Всеки прави това. Затова ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/19/12 03:03 http://e-vestnik.bg/14468/naum-shopov-za-filmite-za-priyatelite-za-rolite-na-zlodei-na-lenin/