Европейските избори показват отчаяна нужда от лидери

Този уикенд Франция ще започне серията европейски избори, които може да се окажат така важни, както в края на 70-те и началото на 80-те години – последния път, когато западният свят не можеше да намери решение на икономическата криза. Също както преди 30 години (както и през декември в Испания, и миналия месец в Словакия), вероятно разгневените гласоподаватели ще изгонят настоящите управляващи.
Не толкова ясно е дали този път новите лидери ще бъдат така решителни като тези, които извършиха възстановяването от кризата с цената на петрола и стагнацията през 70-те години: Маргарет Тачър (1979 г.), Роналд Рейгън и Франсоа Митеран (1981 г.) и Хелмут Кол (1982 г.). Досега няма такива признаци и това е обезпокоително. Това, от което се нуждаят европейските държави (и САЩ), е силно политическо лидерство, ако искат да се възстановят във фискално отношение и да възвърнат конкурентоспособността на икономиките си, за да могат да се съревновават ефективно с Китай, Бразилия и други двигатели на световната икономика. Те не просто се появиха след 80-те, а пристигнаха с гръм и трясък. Кандидатите, които са необходими в кампаниите във Франция, Гърция, Германия и Ирландия през следващите месеци, трябва да могат ясно да кажат какво не е наред в европейските икономики, колко ще струва загубата на фискалния суверенитет и прехвърлянето на средства, за да се спаси еврозоната, и как планират да разрешат проблемите. Гласоподавателите също би трябвало впоследствие да възнаградят кандидатите с най-силните планове. Това обаче не се случва.
Нито Никола Саркози, нито конкурентът му от Социалистическата партия Франсоа Оланд, които се борят за президентското място във Франция, пожелаха да кажат на гласоподавателите истината преди първия тур на изборите в неделя, а именно, че Франция не може да се преструва, че е остров, да издига бариери пред световната конкуренция, да работи по 35 часа на седмица, да се пенсионира на 60-годишна възраст и да се надява, че ще просперира. Европейските държави ще трябва да съкратят държавните си разходи и да разхлабят условията на пазарите на труда, за да се конкурират в световен план. Вместо това двамата кандидати за президент на Франция се фокусираха върху политиките за имиграцията и наказателните, но фискално слаби данъци за богатите. И двамата обещаха да овладеят бюджетния дефицит, като планът на Саркози звучеше по-правдоподобно. За разлика от Оланд той не обеща, че ще увеличи публичните разходи над вече огромните 56% от брутния вътрешен продукт на Франция. Но нито един от двамата не беше честен с електората по отношение на това, какво ще струва на Франция да възвърне конкурентоспособността си. Вярно е, че Митеран дойде на власт през 1981 г. като много по-ляво и радикално настроен президент от Оланд днес. Митеран управляваше с министрите от комунистическата партия, национализира банките, намали работната седмица и наложи данък „солидарност“ на богатите.

Действията не съвпадат с целите

Две години по-късно, изправен пред висока инфлация, растеж в застой и девалвирана валута, той смени курса. По-важното е, че той обедини сили заедно с Кол и в някои случаи дори с Тачър, за да заздрави Европа. Те положиха основите на „единния пазар“ за стоки в ЕС и на Маастрихтския договор, установяващ единната валута.
Изправени отново пред икономическа криза, европейските лидери обсъждат нуждата от по-нататъшна интеграция на ЕС, но техните действия не съвпадат съвсем с целите им. Германският канцлер Ангела Меркел уверява гласоподавателите в провинциите Шлезвиг-Холщайн и Северен Рейн-Вестфалия, че няма да позволи за сметка на германските дефицити увеличаване на паричното количество в еврозоната или пък финансиране на Гърция, още по-малко на Испания или Италия. В двете германски провинции ще бъдат проведени избори съответно на 6 и 13 май и на тях се гледа като на репетиция за идната година, когато Меркел и нейният Християндемократически съюз ще се кандидатират за нов мандат.
И ако Меркел е откровена с избирателите си, то тогава на еврозоната й предстоят продължителни кризи. Чувството за европейско обединение почти не се усеща в момента в Гърция или Ирландия – която ще гласува дали да приеме фискалния пакт на еврозоната на Меркел в референдум на 31 май. Ирландците имат финансов стимул да одобрят договора и не могат да блокират приемането му, но въпреки това съществува достатъчно недоволство от наложените от ЕС бюджетни ограничения, така че резултатът може да е близък.
Двете основни партии в Гърция, ПАСОК и „Нова демокрация“, не е нужно да определят тяхна собствена визия, за да разрешат дълбоките проблеми на страната преди парламентарните избори на 6 май. Кредиторите на страната, особено Берлин, вече са го направили вместо тях. Тази липса на контрол е до голяма степен причината, поради която анкетите от тази седмица подсказаха, че общият дял от гласовете за ПАСОК и „Нова демокрация“ ще спадне от 77% при предишните избори преди 3 години на около 30%.

Честна равносметка

В цяла Европа гласоподавателите са в мрачно настроение, а левите и десните популисти печелят все повече подкрепа. Френските комунисти, чиито резултати доскоро спадаха главоломно, се радват на подкрепа. Политическият вакуум в Гърция е запълнен от радикални антиевропейски партии, включително Комунистическата партия на Гърция и неофашистката „Златна зора“. Силата на демократичните институции на континента е причината тези партии да не са нанесли повече щети.
Но без значение колко са недоволни, гласоподавателите заслужават – а финансовите пазари се нуждаят, по-честна равносметка от страна на лидерите си относно това, какво ще последва в страните им в условията на глобализирана икономика, където националните правителства вече не могат да взимат сами политически решения. Франция ще трябва да съкрати публичните си разходи и да отслаби пазара на труда, Германия ще трябва да поеме по-голям риск с финансирането на еврозоната, да внася повече от съседките си и да изнася по-малко в тях, а Гърция ще трябва да се превърне в нация от данъкоплатци с чисти, прозрачни политически институции. Нужни са истински качества на лидер, за да се убедят гласоподавателите в нуждата от тези промени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: