Избирателната система във Франция

Днес френските избиратели упражнят правото си на глас на първия тур на президентските избори във Франция, на които консервативният президент Никола Саркози се изправя срещу силен противник в лицето на социалиста Франсоа Оланд. Ройтерс публикува някои факти за избирателната система в страната. Системата Един кандидат трябва да спечели абсолютно мнозинство, за да бъде избран на първия тур. Ако нито един кандидат не постигне това, двамата кандидати с най-голям процент от гласовете на избирателите ще трябва да се изправят един срещу друг на втори тур на 6 май. Кандидатът, който получи най-много гласове, ще бъде избран за президент. Право на глас имат френските мъже и жени на възраст 18 и повече години. Около 44,5 милиона са регистрираните избиратели, същият брой като на предишните президентски избори през 2007 г. Те могат да упражнят правото си на глас в общо 65 000 избирателни секции във Франция и в чужбина. Гласуване на първия тур Предизборната кампания бе прекратена в полунощ по Гринуич в петък (20 април). Избирателните секции в континентална Франция отварят врати днес в 8 ч сутринта (6 ч по Гринуич) и затварят в 18 ч (16 ч по Гринуич). В големите градове те остават отворени до 20 ч (18 ч по Гринуич). Достоверни прогнози за резултатите, основаващи се на частично преброяване на гласовете, ще бъдат публикувани веднага след като затвори последната избирателна секция в 20 ч (18 ч по Гринуич). На 25 април Конституционният съвет официално ще обяви резултатите от първия тур. Избирателите могат да избират между 10 кандидати, чиито имена ще бъдат изписани върху бюлетината в ред, който бе определен от Конституционния съвет чрез теглене на жребий. Това са Ева Жоли (Зелената партия), Марин Льо Пен (Национален фронт, крайна десница), Никола Саркози (Съюз за народно движение), Жан-Люк Меленшон (Ляв фронт, подкрепян от комунистите), Филип Путу (Нова антикапиталистическа партия), Натали Арто (партия Работническа борба), Жак Шеминад (Солидарност и прогрес), Франсоа Бейру (Демократично движение, център), Никола Дюпон-Енян ("Република на крак"), Франсоа Оланд (Социалистическа партия). Във Френските Антили, Сен Пиер-е-Микелон, Френска Гвияна, Френска Полинезия и избирателните секции в континентална Америка гласуването започна на 21 април. По-късно днес трябва да бъдат обявени резултатите от вота там. Около 1,08 милиона граждани са регистрирани да гласуват в 780 избирателни секции извън френската територия. Най-много избирателни секции в чужбина има в Швейцария, 82, следвана от САЩ с 67. Втори тур Предизборната кампания за втория тур ще започне веднага след като имената на двамата кандидати бъдат публикувани в Държавен вестник на 27 април. Тя ще приключи в полунощ на 4 май. Времето за гласуване за втория тур е същото като при първия тур. Официалните резултати ще бъдат публикувани от Конституционния съвет в седмицата от 7 до 11 май. Преходен период в управлението Петгодишният мандат на президента изтича официално на 15 май. Ако бъде избран нов президент, датата на церемония по встъпването му в длъжност традиционно се определя по взаимно съгласие между стария и новия президент и може да се състои след официалния край на мандата на Саркози, ако има неотложни международни задължения като планираната среща на върха на Г-8 на 18 и 19 май. Церемонията по встъпване в длъжност ще бъде предхождана от церемония по предаване на властта, по време на която отиващият си държавен глава ще има среща на четири очи с новоизбрания държавен глава, за да му предаде тайните кодове за френския ядрен арсенал. Новият президент ще назначи "преходен" премиер и кабинет, които да управляват страната, докато бъде избран нов парламент на парламентарните избори на 10 и 17 юни. След това може да бъде сформирано ново правителство в зависимост от състава на парламента. Историята показва, че парламентарните избори обикновено се развиват по същия начин като президентските, когато се провеждат по едно и също време. Предишни избори Това са деветите президентски избори във Франция от създаването на Петата Република през 1958 г. 1958 - Генерал Шарл дьо Гол е избран с непряко гласуване чрез ограничено избирателно право на 80 000 избрани делегати. 1965 - На първите президентски избори, проведени чрез всеобщо избирателно право, Дьо Гол е преизбран на втория тур срещу социалиста Франсоа Митеран. 1969 - След като Дьо Гол подава оставка, консервативният голист Жорж Помпиду побеждава центриста Ален Поер. 1974 - Помпиду умира по време на мандата си, това е единственият подобен случай в историята на Петата република. Десноцентристът Валери Жискар Д`Естен печели победа срещу Митеран с най-малката разлика в съвременната история на Франция - с 50,81% срещу 49,19%. 1981 - Заради противопоставянето между Жискар Д`Естен и бившия му премиер Жак Ширак социалистът Митеран побеждава Жискар Д`Естен и печели президентските избори. 1988 - Митеран печели убедителна победа срещу консерватора Ширак, който е премиер от 1986 г. 1995 - Ширак печели срещу кандидата на социалистите Лионел Жоспен на втория тур на изборите. 2002 - Жоспен, който е премиер от 1997 г., е елиминиран на първия тур и Ширак печели убедително на втория тур срещу кандидата на крайната десница Жан-Мари Льо Пен. Той е първият президент, заемал поста 5 години, след като мандатът на държавния глава е намален от 7 на 5 години чрез референдум през 2000 г. 2007 - Никола Сарткози, бившият вътрешен министър при президента Ширак, получава подкрепа и от избирателите на крайната десница и печели срещу кандидатката на социалистите Сеголен Роаял. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: