Къде животът е по-тежък – в Лондон или в София?

сп. “Либерален прегред”

Англия и България. Кой живее по-зле. Ние си знаем отговора на този въпрос. Ние живеем най-зле. Най-бедни сме, най-изостанали, въздухът ни е най-мръсен, политиците ни не са стока, нямаме си нобелов лауреат, нямаме си милиардери и всички слушат чалга. Освен това материалът ни е лош, само цигани и пенсионери.

Ако попиташ англичаните кой в Европа живее най-зле, сигурно ще ти кажат, че вероятно българите. Най-бедни са, въздухът мръсен и какво ли още не. Това за чалгата може би ще го пропуснат.

Изглежда, че по един въпрос Европа може да постигне съгласие: българите са най-зле. Вярно, ако сравняваме жилищната площ, българите живеят на тясно, а англичаните малко по-нашироко. Англия обаче е обитавана от 50 милиона жители, а има площ горе-долу колкото България. В България живеят малко повече от 7 милиона.

С други думи българинът живее много по-нашироко. Англичанинът живее в един голям град с паркове из него. Българинът живее в голям парк с къщи тук и там, пръснати между 39 планини. Англичанинът, който обожава планините, има няколко хълма. И това е.

Разбира се, човек не живее само по склонове и поляни. Живее в къщи, за които англичанинът казва „моят дом е моята крепост“. Истината обаче е, че за англичанина „моят дом е моята ипотека“ и ако си загубя работата, може бързо да си загубя и крепостта. Англичанинът живее в постоянна несигурност, че може да си загуби дома.

Когато българинът си загуби дома, което се случва почти само при развод, той се прибира при майка си или при баба си. Англичанинът няма къде да се прибере. Майка му си има свой живот, а баба му е в старчески дом. В Англия обитателите на старчески домове са 16 пъти повече на 100 000 души, отколкото в България.

Когато англичанинът си загуби дома, дори и да го прибере майка му, тя няма да го нахрани, защото не гледа домати и прасе, а цветя и магнолии.

Голямата беда на англичанина е, че в продължение на 10 години правителствотo го убеждаваше, че животът ще става все по-добър, защото министърът на финансите на Блеър (Браун) бил забранил икономическите кризи. Очакванията на хората по времето на Тони Блеър и Гордън Браун (последните двама премиери) се качиха неимоверно нависоко. А от високо се пада зле.

Сега англичанинът е силно травмиран от голямото падане. Българинът няма подобен проблем. Той винаги е бил убеден, че живее зле и че ще става по-зле. Ако става по-зле, тогава нещата вървят според очакванията. Но ако икономиката малко се позатопли, българинът има сериозни основания да се радва (посвоему, разбира се, оплаквайки се с все по-силно въображение).

Когато кризата започна, английските университети се задръстиха от кандидати. Когато младите останат без работа в Англия, те няма къде да ходят, отиват да учат. Когато кризата започна в България, университетите се изпразниха.

Българинът има накъде да бяга: в Испания, в Англия, Либия или другаде. Англичанинът няма. Вярно, 5000 англичани са избягали в България, но след като българският не е задължителен в английските училища, това преселение е по-трудно и си има своите бариери.

Когато англичанинът избяга в България, неговият единствен шанс е да си остане в България. Когато българинът побегне на гурбет в Англия, той се връща богат в България и става значителен. Вдига къща, насажда праскови и си прави механа с плазмен телевизор. Съседите му завиждат. Ако е оправен, може, докато си претака зелето, да получава и социални осигуровки от Англия.

Освен това българинът не плаща данъци. Англичанинът плаща, а както знаем, няма нещо, което да те прави по-нещастен от това да плащаш данъци. Особено ако нямаш доверие на държавата.

А англичанинът като българина няма много- много доверие в държавата.

Затова и ...

Свързани новини: