Мит или реалност е американският икономически упадък?

Обърнете внимание на новия израз в привидно безкрайния дебат за това, дали дните на Съединените щати като най-голямата световна сила са преброени. Тези, които се съмняват в икономическия упадък на страната, заемат „позицията на интелектуални щрауси“. Фразата е измислена от Едуард Лус, автор на новата книга „Време да започнем да мислим: Америка във век на упадък“ (Time to Start Thinking: America in the Age of Descent). В книгата си той отбелязва, че Съединените щати са заемали цели 31% от световната икономика през 2000 г., а в последващото десетилетие делът им пада на 23,5% към 2010 г.

Прогнози за спад до 16 на сто

Прогнозите са до 2020 г. този процент да се понижи още повече до около 16%.
Диагнозата на Лус за трайно отстъпване от позициите, публикувана през април, беше най-новото попълнение към растящата колекция от книги, академични изследвания и становища, които поддържат или отхвърлят идеята, че Съединените щати са в състояние да запазят статуса си на единствената суперсила в света. Ако възприемем израза на Лус, дебатът се води между лагера на защитаващите тезата за упадък и този на т. нар. щрауси. Сред последните се нареждат президентът Барак Обама и предполагаемият му съперник от републиканците в президентския вот през ноември. „Това означава, че в изборите през 2012 г. и двамата кандидати стъпват на погрешна основа, а именно, че най-добрият подход е твърденията за икономическия упадък да бъдат тотално отхвърлени или просто пренебрегнати“, казва Лус в интервю за списание „Форин полиси“. „Бих описал това като един вид позиция на интелектуални щрауси“.
Погрешната идея според Лус е дело на Робърт Каган, учен от института „Брукингс“, базиран във Вашингтон анализаторски център. Каган я описва в пространен анализ, озаглавен „Не избледнява: Против мита за американския упадък“ (Not Fade Away: Against the Myth of American Decline). Един от аргументите му в подкрепа на тезата за неувяхващата мощ на Съединените щати е, че делът на американската икономика от световния брутен вътрешен продукт е бил на стабилни нива през последните четири десетилетия. Според Лус това изобщо не е вярно. Твърди се, че статията на Каган, която впоследствие прерасна в книгата „Светът, който Америка създаде“ (The World America Made), е впечатлила Обама толкова много, че е повлияла на традиционната му реч „За състоянието на съюза“. В обръщението си към Конгреса през януари настоящият държавен глава заяви: „Всеки, който ви казва, че Америка е в упадък или че влиянието й отслабва, не знае какво говори.“

Слепи за влошената инфраструктура

Наистина ли? Ето възгледът на Клайд Престовиц, икономист от лейбъристите и отколешен поддръжник на тезата за упадъка на САЩ, който се включи в дебата през април: „Трябва да сте слепи, за да не забележите влошаването на инфраструктурата ни. Търговските излишъци бяха нещо нормално години наред, а сега страдаме от хронични дефицити. Казвахме си, че това няма значение, защото сме на плюс в областта на високите технологии, но сега и там минахме към отрицателно салдо. Преди бяхме най-големият кредитор в света. Сега сме най-големият длъжник. Как може някой да твърди, че не сме в упадък?“
Загубата на влияние от Вашингтон е очевидна в много региони по света, а най-скорошният признак беше по време на срещата на върха в колумбийския град Картахена, на която се събраха лидерите на Северна и Латинска Америка. Там в традиционния американски стил Обама увери, че влиянието на Съединените щати не е намаляло, като по този начин още по-ясно показа огромната пропаст между реториката и реалността.

Отърсване от ролята на заден двор

Страните от Латинска Америка се оказаха така единни в съпротивата си срещу провежданата от десетилетия американска политика (търговското ембарго върху Куба, борбата с контрабандата на наркотици), че срещата на върха приключи без обичайното официално съобщение. „Не постигнахме консенсус“, заяви домакинът на срещата, колумбийският президент Хуан Мануел Сантос, важен съюзник на Съединените щати в региона.
Освен че не бе постигнато съгласие по две от най-старите и очевидно най-несполучливи политики (50-годишното ембарго над Куба и 40-годишната борба с трафика на опиати), срещата показа, че на Съединените щати вече не се гледа като на най-голямата и неопровержима сила в региона. И както каза анализатор от базирания във Вашингтон център за политически анализи Inter-American Dialogue в навечерието на срещата в Картахена: „Отношенията между Съединените щати и Латинска Америка станаха по-хладни. Качеството и интензивността на връзките намаля. Повечето страни от региона гледат на гиганта на север като на все по-малко обвързан с нуждите им и с намаляващи способности да предложи и проведе стратегии за справяне с въпроса, който най-силно ги засяга.“

Залязващо господство

Защо са все по-малко обвързани? Първо, американското икономическо господство в Латинска Америка не е вече това, което беше. Преди десет години 55% от вноса в региона идваше от Съединените щати. Този процент се сви до по-малко от една трета. Делът на Китай в търговията с Бразилия, икономическата и политическата сила на Латинска Америка, задмина американския. Същото важи за Чили и Перу. До каква степен влиянието на Съединените щати в страните от „задния двор“ ще продължи да спада, зависи до голяма степен от това как прозорливите лидери във Вашингтон виждат глобалната позиция на държавата. Пренебрегването на проблема ще ускори упадъка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: