04/23/12 15:25
(http://www.klassa.bg/)

Магията на гласа

 В едно свое интревю голямата оперна певица споделя:  "Никога не съм си представяла, че професионалният ми път ще се развие в тази посока. Като дете много пеех и надувах главите на моите родители, имитирайки оперни певици, но идеята беше да стана цигуларка, а мечтата ми - концертираща. Не стана. Свирих в оркестър, което се оказа изключително важно за бъдещето ми в операта. Но това човек осъзнава по-късно. Обръщаме се назад и виждаме как Господ идеално ни е подредил живота. Всяко нещо, мислено за загуба или неуспех, е необходимата тухличка за правилния градеж на съдбата ни."

Красимира Стоянова е родена в България, учи цигулка в музикалното училище в Русе и пеене и цигулка във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив.  Три години свири в Пловдивската филхармония от 1987 година, но започва да учи пеене. Когато заминава за Чехия, в Острава, тя вече е оперна певица и подготвя партията на Виолета от "Травиата".

Стоянова прави своя професионален дебют през 1995 в Софийската национална опера, където изпълнява широк репертоар: “Rigoletto” (Джилда), “Le Nozze di Figaro” (Сузана), “Il Guarany” (Чечилия), “I Fosca” от Антонио Карлос Гомес (Делия), “La Juive” (Рашел), “La Clemenza di Tito” (Вителия) и “Idomeneo” (Илиа).



Международната й кариера се развива бързо и я отвежда в редица оперни театри – Метрополитън Опера: “La Traviata” (Виолета), Националната опера в Хелзинки: “Le Nozze di Figaro” (Графинята), Новата израелска опера в Тел Авив: “La Juive” (Рашел) – нова постановка, “Don Giovanni” (Дона Ана) – нова постановка, Театро Колон, Буенос Айрес: “I Pagliacci” (Неда) – нова постановка, Карнеги Хол: “Les Huguenots” (Валентина), “La Battaglia di Lignano” (Лида), “Anna Bolena” (Ана), Хамбургска Щатсопер: La Traviata (Виолета), Кралската Опера Ковънт Гардън: “La Bohème” (Мими), Операта в Кьолн: “La Juive” (Рашел) – Гала вечер с Нийл Шикоф, Фестивалът в Равена: Девета симфония на Бетовен, дирижирана от Рикардо Мути, Операта в Цюрих: “La Traviata” (Виолета), Дойче Опер в Берлин: “Idomeneo” (Елетра) – нова постановка, “Le Nozze di Figaro” (Графинята), Концертхаус в Берлин: “Stabat Mater” на Росини, диририжирана от Маестро Маркус Крийд със запис на CD, Рио де Жанейро: “Carmen” (Микаела) – нова постановка, Баварската Държавна Опера в Мюнхен: “Carmen” (Микаела), Фестивалът в Залцбург: “Les Contes d'Hoffmann” (Антония) – нова постановка, Театро Реджо в Торино: Деветата симфония на Бетовен, дирижирана от Мюн-Вун Чун, Фестивалният театър в Баден-Баден: Деветата симфония на Бетовен с Кристоф Ешенбах и др. 
От 1998 година Красимира Стоянова е ангажирана във Виенската Щатсопер – и е пяла в следните опери: “La Juive” (Рашел) – с телевизионна продукция, “Le Nozze di Figaro” (Графинята), “Carmen” (Микаела), “Les contes d'Hoffmann” (Антония), “Turandot” (Лиу), “I Pagliacci” (Неда), “La Bohème” (Мими), “La Traviata” (Виолета), и др. Сезонът 2003/2004 представи Красимира Стоянова в нова постановка на Вердиевата “Falstaff” (Алис Форд) във Виенската държавна опера, и в “Le Nozze di Figaro” (Графинята), “Turandot” (Лиу), “I Pagliacci” (Неда).

Други важни изяви от сезона 2003/2004 са “Anna Bolena” (заглавната роля) в Карнеги Хол с Оперния оркестър на Ню Йорк, Дворжак: “Stabat Mater” и “Dimitri” в Концертхаус във Виена, Брукнер: “Te Deum” в Мюзикферайн във Виена, и Дворжак: “Stabat Mater” в Алте Опер, Франкфурт.
За Красимира Стоянова сезонът 2004/2005 започна с “Il Trovatore” в операта във Вашингтон последвана от “Turandot” (Лиу) в Метрополитън Опера, “Falstaff” (Алис), “Simone Boccanegra” (Амелия) и “Les contes d’Hoffmann” (Антония) във Виенската държавна опера, концерт в Карнеги Хол, Ню Йорк и „Реквием” на Дворжак в Мюнхен.



През 2005/06, сопраното представи вече много добре оценената Ана от “Le Villi” на Пучини във Виенската държавна опера (нова постановка) както и прочутата Дона Ана в “Don Giovanni” в Билбао (нова постановка). Тя се завърна във виенската държавна опера с “Falstaff” (Алис). Допълнителни важни изяви през този сезон бяха “Otello” (Дездемона) в Гран Театро ди Лисеу в Барселона и в Токио (нови постановки) както и “Stabat Mater” от Шимановски в Монте Карло и Деветата симфония на Бетовен в Мюзикферайн във Виена, дирижирана от Жорж Претр.
Сезон 2006/07: откриване на сезона във Виенската държавна опера с “Otello/Desdemona” (нова постановка) както и участия в “Le Villi” и “Le Nozze di Figaro” (Графинята) с Маестро Одзава, концерти (Деветата симфония на Бетовен) със сър Колин Дейвис на фестивала в Гстаад и с Марис Янсонс в Концертгебоу в Амстердам, „Реквием” на Брамс с Маестро Федосеев в Концертхаус във Виена, “I Pagliacci” (Неда) и “La Traviata” (Виолета) в Метрополитън Опера в Ню Йорк, “I Pagliacci” (Неда) в Дойче Опер, Берлин. По специалната покана на Пласидо Доминго, тя участва в неговия гала концерт във Виена на 19 май, 2007.

Сезонът 2007/08 започна с представления на “Simone Boccanegra” и “Otello” във Виенската държавна опера, както и на “La Bohème” в държавните опери в Мюнхен и Дрезден. В Мюнхен тя също изпълнява през този сезон “Luisa Miller”. Отново се завръща в Метрополитън Опера, този път с “Carmen” (Микаела). В Лисеу в Барселона тя пее заглавната роля в новата постановка на “Luisa Miller”. Отново участва в концерти с Марис Янсонс (Деветата симфония на Бетовен в Залцбург и Баден-Баден, както и „Реквием” от Брамс в Мюнхен и на фестивала в Луцерн), Маестро Федосеев (“Stabat Mater” от Дворжак в Париж с Филхармоничния оркестър на Радио Франс), Маестро Тилеман (Деветата симфония на Бетовен с Мюнхенската Филхармония).



Сезонът 2008/09 започна с концертно изпълнение на “Otello” в Концертгебоу в Амстердам, после “Don Giovanni” (Дона Ана) в Метрополитън Опера, последвани от “Le Nozze di Figaro”, “Otello” и “La Bohème” във Виенската държавна опера и нова постановка на “Simone Boccanegra” в Лисеу в Барселона. Тя изнася концерти с Маестро Янсонс в Концертгебоу в Амстердам и в Мюзикферайн във виена (Дворжак, “Requiem”). Сред върховете на сезона бяха дебютите й в заглавните роли на двете опери на Глук “Iphigenie en Aulide” (нова постановка с Рикардо Мути в Операта в Рим) и “Iphigenie en Tauride” (нова постановка в Хамбургската държавна опера). Сезонът приключи с изпълнения на “Luisa Miller” в Юлския Фестивал на Баварската държавна опера в Мюнхен.
Началото на сезон 2009/10 е в Женева с новата постановка на “Simone Boccanegra”, поседвана от възстановяване на “Iphigenie en Tauride” в Хамбургската държавна опера, изпълнения на “La Bohème”, “Otello”, “Falstaff”, “La Juive” във Виенската държавна опера, нова постановка на “Il Trovatore” в Лисеу в Барселона, нова постановка на “Rusalka” от Дворжак в Цюрихската опера, „Реквием” на Верди с Маестро Гергиев и Мюнхенската Филхармония в Мюнхен и с Маестро Янсонс в Берлинската Филхармония в Берлин и Залцбург.

Тя ще открие сезон 2010/11 с възстановени постановки на “La Boheme” във Виенската държавна опера, последвани от „Реквием” на Верди с Маестро Гати в Париж и Виена, както и концерти с Маестро Мути в Грац, Линц и Виена (“Stabat Mater” на Росини). Красимира Стоянова ще се завърне в Метрополитън Опера с “La Boheme”, а в Мюнхенската държавна опера с “Luisa Miller”. Тя ще дебютира в „Опера Бастий” с “Luisa Miller” и в Амстердам с Татяна от “Eвгени Онегин” .

Сезоните 2011/12 и 2012/13: откриване на сезона в Лисеу в Барселона с дебюта й в ролята на Маргарита във “Faust” от Гуно (нова постановка), възстановени представления на “Otello” и “Butterfly” в Мюнхенската държавна опера, нова постановка на “Don Carlo” в Държавната опера във Виена (дебют в ролята на Елизабета), “Simone Boccanegra” в Чикаго, “Otello” в Метрополитън Опера, “Butterfly” в Лисеу в Барселона. През октомври 2009 Красимира Стоянова е определена за Kammersängerin от Виенската Държавна Опера.



Ето и мнението на няколко големи музикални критици.

Рециталът на Красимира Стоянова представя една антология с арии от славянски опери, но преди всичко един прекрасен глас с блестящо овладяна техника. … Тя пее разбираемо за любовта и страданието, за копнежа и скръбта. … Вероятно най-добрият оперен рецитал на годината.
Юрген Кестинг, „Опернвелт”, ноември 2011
 
========
 
Романтиката е в основата на всички арии, но Красимира Стоянова показва колко различни лица може да има тя в славянската музика. Тя принадлежи към онези много рядко срещани певци, които умеят да рисуват с гласа си. За всяка роля тя намира особен цвят и особен подход, така че дори героини, които си приличат по характер, като Русалка и Снежанка, звучат различно. Сопраното намира щастливия баланс между славянската душа и класическото чувство за форма. Нейното изпълнение стига до сърцето, без да изпада в сантименталност. Диригентът Павел Балев има усет повече за атмосферата, отколкото за драматизма, но независимо от това е убедителен в своето фино звуково вълшебство.
Екехард Плута, „Фонофорум”, октомври 2011
 
============
 
Солидната техника на Стоянова и подчертаната й способност да характеризира повече чрез вокална интензивност, отколкото чрез колорит, подхождат на този репертоар, който представлява пътеводител за славянската меланхолия. Ролята на Татяна се състои от две различни части. Успехът на Стоянова по-рано тази година на сцената в Амстердам (под диригентството на Марис Янсонс, предстои издание на DVD) подсказва, че нейният вокален обем и присъствие отговарят повече на частта, където тя е княгиня Гремина. Но нейното изпълнение на сцената с писмото от „Онегин”, с което тя започва този диск, е прецизно като връх на игла и с добре овладян емоционален обхват. … Стоянова наистина има величествен стил, както в дръзкия си вокал, така и в драматичното превъплъщение.
Майк Ашмън, „Грамофоун”, януари 2012
 
=========
 
Любовното признание, може би най-интимната сцена с писмо в оперната литература, е сред върховите моменти в антологията с арии от славянски опери, представена от българското сопрано Красимира Стоянова. Това е най-впечатляващият оперен рецитал на годината. Галерия от превъзходни женски портрети.
Юрген Кестинг, „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, 19 ноември, 2011
 
===================
 
Ето един фокусиран глас, записан с лекота… всички оттенъци на чувствата са уловени r предадени от Стоянова с превъзходен вокал. … Френските и италиански арии на Стоянова ми доставиха удоволствие, а тази подборка я намирам дори още по-впечатляваща.
Джон Т. Хюз, „Интернашънъл рекорд ривю”, октомври 2011
 
=========
 
 
Новият диск на фирмата „Орфео”, записан с блестящ звук през март 2010, представлява един много навременен рецитал от надареното със зашеметяващ глас българско сопрано, несъмнено един от най-музикалните артисти пред оперната публика днес. Продължителната подготовка на Стоянова като цигуларка изпъкващо проличава в майсторското й, чувствително третиране на мелодията и фразирането. Естествената й дарба – светло, лирично сопрано с добра подвижност и устойчивост във височините – я откроява на фона на някои „звезди”, напоследък редовно натрапвани на водещите оперни столици. Добре подкрепена от пищното, точно оформено свирене на оркестъра под палката на Павел Балев, това е една хубава подборка славянски сопранови арии – познати и неизвестни.
Дейвид Шенголд, „Опера”, януари 2012
 
========
 

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване