Шефът на Bundesbank не спестява неудобните истини

Йенс Вайдман вече не е гласът на господаря си. За една година начело на германската централна банка (Bundesbank) Вайдман се превърна от дискретната дясна ръка на канцлера Ангела Меркел на глобалните икономически форуми в един от малкото европейски чиновници, които предупреждават, че правителствата не правят нужното за спасяването на еврозоната.
Публичните критики на Вайдман на мерки като фискалния пакт (възхваляван от създателите си като първата стъпка към икономически съюз) го изправиха срещу Меркел и президента на Европейската централна банка Марио Драги, които се борят за сплотяването на 17-те нации в паричното обединение. На фона на рецесията в Европа и заплахата испанските правителствени облигации да влошат дълговата криза след тримесечно затишие най-младият ръководител на Bundesbank казва, че по-големите фискални и парични ограничения са единственият начин за възстановяване на инвеститорското доверие. „Когато бе назначен, пресата се нахвърли върху него и го заклейми като „човек на Меркел“, защото бе работил за нея няколко години, но той опроверга впечатлението“, каза Манфред Нойман, преподавател по международна икономика в университета в Бон и ръководител на докторския труд на Вайдман през 1997 г. Поемането на кормилото на базираната във Франкфурт Bundesbank на 1 май 2011 г. може да се възприеме по-скоро като завръщане.

„Култура на стабилност“

От 2003 г. до 2006 г. той оглавяваше отдела по парична политика и анализи на банката при президентите Ернст Велтеке и Аксел Вебер, който препоръча Вайдман на Меркел. Наследникът им сподели какво е научил на първия ден от ръководството си за прочутото германско безпокойство относно инфлацията, което все още предизвиква обществения скептицизъм към единната валута. „На първо място, Bundesbank символизира култура на стабилност“, каза Вайдман по време на встъпителната си реч. Велтеке, който пое същия пост 12 години по-рано в зората на еврозоната, заяви, че за германската централна банка е дълг да разпространи този мироглед и в останалите части на Европа. За Вайдман това често означава да казва „не“.
Франсоа Оланд, който спечели първия тур на президентските избори пред Никола Саркози, заяви на 20 април, че ЕЦБ трябва да смъкне лихвените си проценти и да започне да заема директно на правителствата, за да поощри растежа. В Испания, където доходността по държавните облигации расте, служебните лица започнаха да призовават ЕЦБ да възобнови програмата си за закупуване на активи. Правителствата разчитат неизменно на ЕЦБ да се пребори с дълговите проблеми, а Вайдман постоянно се изпречва на пътя им. Когато кризата обхвана Италия и Испания миналата година, Вайдман се противопостави на решението на ЕЦБ за намеса в пазарите на облигации и публично отхвърли предложение спасителният фонд на региона да заеме от централната банка. „Идеята, че исканите пари ще бъдат напечатани, трябва най-накрая да бъде отхвърлена“, каза той в своя реч в Берлин през декември. „Това би застрашило най-важния стожер на една валута: независимостта на фокусираната върху ценовата стабилност централна банка.“ Той не пощади Драги или Меркел, която се зарече да предотврати разпадането на еврозоната и да вложи най-много средства по линия на спасителните механизми и финансовата подкрепа.
Когато европейските лидери се съгласиха на фискалния пакт, за който Меркел настояваше в края на януари, Драги нарече споразумението „първа стъпка към фискален съюз“ и „фактор за засилване на доверието в еврозоната“. Вайдман бе на друго мнение. „Очевидно в преговорите, както се е случвало и преди, нещата са били подценени“, коментира той. Според него, за да се постави паричният съюз в Европа на здрави основи, правителствата трябва или да се откажат до някаква степен от независимостта си по отношение на националните си бюджети, или да определят стриктни фискални правила и да ги прилагат.
Нищо от това не се е случило още, каза той по време на речта си в Кралския институт за международни отношения в Лондон в края на март. И докато омайваше слушателите си с шеговитото си и земно изказване, Вайдман направи трезва оценка. „Дойде време, вместо да поддържаме кризата, да я разрешим“, каза той. „Ако имаме волята да вземем правилните решения, ще успеем отново да балансираме Европа и да положим основите на по-силен и по-стабилен паричен съюз“.

Надарен оратор

С диплома от 193-годишния университет „Фридрих-Вилхелм“ в Бон, живял във Франция и Африка и работил в Международния валутен фонд, Вайдман бе похвален за своята твърдост и умения да преговаря от тогавашния френски посланик Бернар дьо Монферан по време на награждаването му с Ордена на Почетния легион на Франция на церемония, проведена в Берлин през 2009 г. Все пак навикът му да сервира неудобната истина в лицето на бивши политически величия и чиновници не му печели приятели, коментира Ник Кунис, ръководител на отдел „Макроикономически изследвания“ в ABN Amro в Амстердам. „Не смятам, че колегите му в определянето на паричната политика са доволни от този подход. Разногласията в Управителния съвет, особено между Bundesbank и президента, може да породят голяма несигурност по отношение на бъдещия курс на политиката. Те могат да доведат и до проблеми с доверието към централната банка.“ Сред критиците на подхода на Вайдман е милиардерът Джордж Сорос, който заяви, че растящото напрежение на финансовите пазари отразява опасенията, че Bundesbank се готви за края на еврото.
Германската централна банка провежда кампания срещу „безкрайното разрастване“ на паричното предлагане и търси начини да ограничи загубите, които може да претърпи, ако еврозоната се разцепи, заяви Сорос в реч на 12 април в Берлин. „Това ще накара пророчеството да се сбъдне само.“ Ситуацията не се разви по начина, по който искаше Вайдман, тъй като дълговата криза постави предизвикателства пред ЕЦБ, които малцина предвидиха. Той не получи мнозинство от гласове на 4 август, когато огромната доходност на италианските и испанските облигации накараха ЕЦБ да поднови и разшири програмата си за покупка на облигации – решение, което подтикна главния икономист Юрген Щарк, който е бивш вицепрезидент на Bundesbank, да напусне. По-късно Вайдман настоя ЕЦБ да намали експозициите си към рискови активи, които се натрупаха, след като банките получиха позволение да използват обезпечения с по-ниско качество за заемите на централната банка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: