Консерваторите се нуждаят от по-добър план за нова икономика

Основният приоритет за правителствата в САЩ и Европа е да проектират възможно най-бързото възстановяване от Голямата рецесия – задача, с която ЕС в частност се провали, смята Клайв Крук. Въпреки всичко оздравяване ще има и когато това стане, световната икономика ще изглежда по друг начин. Рецесиите ускоряват структурните трансформации и колкото по-тежки са, толкова по-силен е ефектът им. Без да губят представа за настоящето, политиците в Европа и САЩ трябва да преразгледат идеите си, за да се уверят, че те са адекватни на новия свят. Не е необходимо нито левите, нито десните да променят основните си възгледи. Градивното противоречие между вярата на консерваторите в индивидуалната инициатива и пазарните сили и загрижеността на левите за справедливостта и солидарността никога няма да намери отговор, а усилията в тази посока биха били грешка. Но и двете страни трябва донякъде да преосмислят концепциите си. Да започнем с десните.

Да живееш с риск

Консерваторите трябва да признаят три важни промени. Първо, глобализацията и информационните технологии ускоряват темпа на индустриалната промяна. Това е добре за съвкупния доход. В това отношение инстинктивният оптимизъм на десните за икономическия прогрес е напълно оправдан. Но по-бързите промени създават рискове и десните не бива да си затварят очите за това. Второ, без нови интервенции от правителството пропастта между облагодетелстваните и ощетените вероятно ще продължи да се разширява. Способните, приспособимите и тези с късмет ще се справят по-добре от когато и да било преди. Но ще има и повече губещи. Трето, новата икономика ще наложи различни изисквания върху инфраструктурата и другите обществени услуги. Консерваторите смятат, че притъпяването на пазарните сили и опитите за забавяне на промяната биха били погрешни. Прави са, но трябва да признаят, че пазарните сили могат да бъдат притъпени не само с преднамерени действия, но и с бездействие. За да се възползват от новите икономически възможности по най-добрия начин, правителствата трябва да създадат нови начини за публични инвестиции, наред с други мерки. Тези три фактора изискват интелигентна преценка за данъците и публичните разходи. Увеличението на риска означава, че мрежите за сигурност трябва да се подобрят, а не просто да се поддържат, а правителствата трябва да улеснят прехода от старите работни места към нови. За целта са нужни пари. Растящата пропаст между победителите и губещите подкрепя тезата за разумно ненаказателно преразпределение на ресурсите от богатите към бедните. Това означава данъчна реформа, а не по-ниски ставки за всички. Държавните разноски за образование, обучение, информационни технологии и инфраструктура са добра инвестиция и трябва да се увеличат. Но и това ще струва пари. Европейските дясноцентристки партии в по-голяма или по-малка степен са готови да помислят по темата. Реакцията на много американски консерватори за съжаление е пълен интелектуален блокаж.
Според тях не трябва да има данъчни увеличения от какъвто и да било вид никога. Всички правителствени разходи освен за отбрана са неоправдани. Нужно ли е дори да казваме колко абсурдно звучи това? Има разлика между мостовете за никъде и, да речем, глобалния достъп до високоскоростен интернет, който разкрива много нови възможности пред предприемачите. Има разлика между неразумна система за облагане на приходите, която поради съществуващите пропуски събира малко средства, и по-простите алтернативи, които биха могли да съберат повече пари за добри цели (предимно от богатите) с по-ниски пределни ставки и следователно по-малка икономическа вреда.

Предизвикателството в образованието

Консерваторите в САЩ трябва да започнат да правят тези разлики. Ако успеят, биха могли да наложат приоритетите и ценностите си в областите, които споменах. Усилията и възможностите са теми, които са им присъщи, така че нека пробват с тях. Приспособяването на образователната система към новата икономическа действителност е предизвикателство, което консерваторите би трябвало с готовност да приемат. Това е въпрос отчасти, но само отчасти, на публични разходи. Наливането на големи суми в западащи училища, изглежда, е предпочитана политика на американската левица. Десните биха могли да съчетаят противопоставящите се учителски профсъюзи и тесногръдите им договорни споразумения с готовността за по-големи разходи за квалифицирани нови кадри (отличителен белег на най-успешните училищни системи по света) и други образователни активи. Като изтъкнат, че хората ще трябва да сменят професиите си по-често, биха могли да обяснят как ще осигурят по-широк достъп до непрестанно образование и преквалификация. Въпросите за усилията и възможностите също са свързани и с обезопасителните мрежи и споделянето на риска. Например подпомагането на бедните със субсидии, свързани със заетостта, е промяна на фокуса, особено нужна в Европа. Данъчният кредит при трудовите доходи в САЩ е намеса в полза на пазара и производството, която би следвало да се хареса на всички консерватори. Тя трябва да бъде направена по-широка и щедра.

Запазване на фискалната подкрепа

В по-рисков свят, където демографските тенденции в индустриализираните страни са неблагоприятни, публичната подкрепа за пенсиите и здравеопазването ще трябва да бъде увеличена. В САЩ републиканците се обявиха против това. Плановете на партията да овладее фискалната тежест на Medicare например включват прехвърляне на разходите и риска към бенефициентите, което по-скоро ще добави, отколкото да отнеме от натиска върху икономиката. Това е грешка. Консерваторите не бива да оттеглят фискалната подкрепа, когато ще има още по-голяма нужда от нея. Целта на десните би трябвало да бъде наблягане върху ролята, която конкуренцията и личният избор могат да изиграят в извличането на по-голяма полза от тези програми, и да се уверят, че необходимото финансиране е събрано чрез ясна данъчна система, която най-малко вреди на подобни инициативи. Бъдещата икономика ще изиска необикновена гъвкавост от все повече хора. Политиците могат само да се надяват, че това задължение няма да ги застигне. Колкото по-скоро избирателите ги извадят от това заблуждение, толкова по-добре.

Прочети цялата новина

Свързани новини: