Парламентът отказа да отложи гласуването на закона за конфискацията

Дългоочакваното разглеждане на закона за т. нар. гражданска конфискация на второ четене в пленарната зала на парламента започна в сряда с предложение от страна на Христо Бисеров (ДПС) гласуването да бъде отложено, докато ЕК не изготви окончателно своя проектодиректива по темата.   Аргументът му бе, че е по-добре България да изчака с въвеждането на и без това непозната за континенталното право практика, за да не се налага постфактум да прави корекции на закона, за да отговаря на изискванията и стандартите, заложени в бъдещата евродиректива.   При последвалото гласуване предложението на Бисеров очаквано бе отхвърлено с гласовете на управляващото мнозинство, което бе подкрепено само от двама независими депутати. До отлагане на дебатите не се стигна и след прегласуване, което се наложи, тъй като зам.-председателят на НС Екатерина Михайлова (ДСБ) обяви темата като "прекратяване на обсъждането", вместо като "отлагане". ГЕРБ отново бяха подкрепени само от двама независими.   Последва изказване на правосъдния министър Диана Ковачева, която потвърди, че ЕК действително готви директива за гражданската конфискация, припомняйки, че темата е била повдигната от България и Ирландия, която е сред малкото страни, въвели този институт, главно заради борбата с тероризма.   По думите й обаче въпросният евродокумент имал за цел да "постави само минималните стандарти", с които всяка страна членка да се съобрази както намери за добре. Ковачева отбеляза и че позицията на настоящето правителство е възможностите за отнемане на имущество с недоказан произход да бъдат разширени, припомняйки, че за това настоява и ЕК, включително и в последния си междинен доклад за България от февруари.   Изказването на Ковачева предизвика раздразнението на Бисеров, който на висок тон я репликира от трибуната, че за разлика от него тя не е в състояние да цитира нито един конкретен текст от подготвяната директива. И добави, че в нея заляга много тесен кръг от престъпления, които могат да провокират проверка и евентуална конфискация – тероризъм, трафик на хора и дрога, пране и фалшифициране на пари, както и участие в организираната престъпност.   "При нас са 25 позиции с по 5-6 члена, някои от които законът приема за маловажни случаи и дори не предвижда лишаване от свобода, а глоба или пробация", каза Бисеров   Той бе подкрепен от Мая Манолова (БСП), според която Ковачева не е чела не само проектодирективата, но и предложения от ГЕРБ закон за конфискацията. Манолова припомни и че текстовете предвиждат възможност за конфискация на имущество от трети лица, когато те не успеят да докажат, че не са предполагали, че например купуват апартамент от човек, разполагащ с незаконни средства.   Последва трети опит за отлагане на обсъжданията, като този път от БСП формулираха предложението си като отлагане на гласуването на заглавие на законопроекта. То отново бе отхвърлено от управляващите.   Името на закона всъщност се оказа повод за сериозни спорове, които продължиха близо час. Според опозицията е лицемерно текстовете да са озаглавени "конфискация на незаконно придобито имущество" при положение, че с тях се предлага отделяне на отнемането от наказателното производство и всъщност не се изисква доказване на незаконния произход, а обратното – невъзможност за доказване на законен финансов източник.   Очаквайте подробности

Прочети цялата новина

Свързани новини: