Реституция по румънски в стил Кафка

Франс прес

Когато започва постъпки, за да си върне собствеността на своя дядо, национализирана неправомерно от румънския комунистически режим, Мариан Добре не си представя битката в стил Кафка, която го очаква и която понякога “подрива” духа му.

Хиляди румънци, някои от тях осемдесетгодишни, чакат от повече от двадесет години реституиране на къщи и терени, конфискувани от техните семейства между 1945 и 1989 г.

Само малък брой хора са получили компенсации благодарение на закони, прилагани несправедливо, според Европейския съд за правата на човека.

Миналата седмица тези, които все още чакат, почувстваха “голяма несправедливост”, когато правителството предложи да се постави таван на компенсациите до 15 процента от реалната стойност на имуществото, което представлява драстично намаление в сравнение с предвидените сега 100-процентови компенсации.

Премиерът Михай Ръзван Унгуряну, който също признава, че става дума за несправедливост, изтъква като аргумент ограничаващите условия на бюджета. Той твърди, че пълните компенсации ще струват на държавата 16 милиарда евро - цифра, която се оспорва.

Този проект е “голяма простащина”, казва пред АФП Мариан, инженер по телекомуникации. Той ни посреща заедно със съпругата си в апартамента им в девететажна сграда от комунистическия период. Мариан е дошъл там на двегодишна възраст заедно с родителите и баба си и дядо си, след като под заплахата от булдозер са били принудени да се изнесат за една нощ от малката къща, построена от дядо му, който е бил каруцар.

Национализираната къща, от която той пази снимка, е била срината, за да се открие място за жилищни блокове. През 2001 г., 12 години след падането на диктатурата, законът им позволява да подадат молба за реституция в кметството. Подаването на документите е ходене по мъките.

Един ден като “връх на абсурда” изразяват “съжаление”, че не могат да дадат на Мариан важен документ, тъй като “няма вече копирна хартия, нито мастило за принтера”. Той предлага да ги купи, но му отговарят, че е необходим търг.

През 2007 г. правосъдието решава, че той трябва да получи компенсация от 1,09 милиона леи /230 000 евро/, тъй като реституирането на терена е невъзможно.

Кметството се противопоставя, но той печели дело пред апелативен съд и пред Върховния съд през 2008 г. След множество отлагания кметството предава досието на Националната агенция за реституция на имотите. Семейство Добре, разпологащо със съдебно решение, изпитва увереност.

Но те преживяват разочарование. За да се надяваш на среща със съветник, трябва да бъдеш пред Националната агенция за реституция на имотите от 08.00 часа сутринта и да чакаш понякога до 15 часа. “Ние имаме късмет, живеем в Букурещ, но си представете хората, които идват от други райони, възрастните хора”, разказва г-жа Добре.

В сградата на агенцията посредници им предлагат да купят тяхното досие, като изплатят незабавно 40 процента от дължимата компенсация. Те отказват.

Докато обикновените граждани виждат как техните случаи стоят блокирани с години, тези посредници успяват да постигат приоритетно разглеждане, а след това изплащане на компенсациите благодарение на връзките си, според множество информации. Заместник-председателят на Националната агенция за реституция на имотите бе обвинен в трафик на влияние през 2011 г.

В края на 2010 г. агенцията ги информира, че “централната комисия” е издала решение в съответствие с компенсациите, приети от правосъдието, и че те ще го получат по пощата.

Година и пет месеца по-късно те не са получили нито писмо, нито обезщетение и са започнали нов процес. Националната агенция за реституция на имотите не е отговорила на запитванията на АФП.

“Аз съм гражданин, който си плаща данъците, имам неоспоримо съдебно решение, защо трябва да се боря толкова с институциите?”, се пита Мариан. Той добавя: “Когато човек вижда до каква степен правото не се спазва в тази ...

Свързани новини: