Ще се сбогува ли Франция с Владимир Путин?

Росбалт

Първият тур от президентските избори във Франция потвърди, че действащият глава на Петата република няма големи шансове да запази поста си.

Най-вероятно още на 7 май, когато встъпи в длъжност новият президент Владимир Путин, ще стане ясно, че в близките пет години руският лидер ще трябва да сътрудничи със социалиста Франсоа Оланд. А той се очаква да започне външнополитическата си дейност, като постави под съмнение някои проекти на своя предшественик.

Например доставките на хеликоптероносачи тип “Мистрал” за Русия и участието на френски компании в енергийни проекти на руска територия. Оланд със сигурност не ще пропусне и да напомни на Владимир Путин за защитата на човешките права, най-вече тези на сексуалните малцинства - инак бъдещият френски президент нямаше да е “ляв”.

По данни от следизборно допитване, поръчано от френския в. “Паризиен”, вторият тур ще бъде спечелен от Франсоа Оланд с осезаема разлика от резултата на Саркози. 53 на сто от избирателите смятат да подкрепят лидера на социалистите, а 47 процента - действащия президент.

Доколкото не става дума за “ляв” вестник, за какъвто е смятан примерно “Фигаро”, съотношението 53 срещу 47 на сто всъщност отразява сценарий, оптимистичен за днешния френски президент. В крайна сметка резултатът от “мача” може да е къде по-разгромен. Всъщност няма смисъл да гадаем - вторият изборен тур е скоро, на 6 май.

Щабът на Саркози все още храни надежди за победа. Кой знае, може да се намери някой компромат и срещу Оланд, както стана с предишния фаворит на левицата Доминик Строс-Кан, изгубил шансовете да участва в президентската надпревара след секс-скандал с камериерка в американски хотел. Та нали компроматите са един вид специалитет на екипа, събран от Саркози.

В навечерието на предишните избори неговите хора успяха с подобни не съвсем “чисти” похвати да “избутат” от президентската надпревара Доминик дьо Вилпен - основния му конкурент “отдясно”.

Ако обаче Сарко (както французите наричат своя президент) няма скрити козове в ръкава, ще му се наложи да напусне Елисейския дворец. Франция е уморена и от него самия, и от шумните му изявления, рядко съпровождани с радикални решения, и от неспирната му публична дейност, включително по руското направление (например след войната в Южна Осетия).

Страната иска “скучен” президент и разполага с всички шансове да се сдобие с такъв в лицето на Франсоа Оланд.

При това положение се очертават цял куп не твърде приятни изненади за Русия. За външната ни политика пак може да стане препъникамък традицията да създаваме връзки не с държавите, а с техните лидери. Естествено е “приятно” да знаем, че няма да хлътнем само ние в този капан.

Лични отношения със Саркози градеше например федералният канцлер на Германия Ангела Меркел. През първите месеци след избирането на Оланд тя надали ще може да разчита на “добри работни контакти” с новия френски лидер.

Все пак обаче Германия и Франция са “двойният мотор” на Евросъюза и като такъв са обречени на помирение и приятелство, независимо кой поема кормилото в тези държави. Така ще продължава и занапред, поне докато съществува ЕС и еврото остава единно платежно средство.

Случаят с Русия е съвсем различен. Нищо чудно френско-руските отношения да се пропукат отвсякъде. Първо, няма да го има вече приятелството, свързвало Владимир Путин (и Дмитрий Медведев) с Никола Саркози. Твърде е вероятно това “да погребе” днешните преговори с Грузия за Абхазия и Южна Осетия, тъй като вече няма да е на власт съавторът на т. нар. план за мирно уреждане “Саркози-Медведев”.

Напоследък Тбилиси дейно се подготвя за този вариант и съвсем не крие, че разчита на промени в общата позиция на ЕС по проблема с териториалната цялост на Грузия. Ще се променят и отношенията в икономиката, градени до голяма ...

Свързани новини: