Академик Атанас Атанасов, съуправител на Съвместен геномен център: Геномът е новото богатство на света

Акад. Атанас Атанасов е роден през 1943 г. в гр. Дългопол, Варненско. Той владее английски, руски и френски език и е международно признат учен – член на Украинската и Руската академия на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, и на Академията на селскостопански и горски науки на Румъния. Научните трудове на акад. Атанасов са публикувани в над 170 престижни български и чуждестранни списания и са цитирани стотици пъти. Член е на 25 управителни и научни съвета и комисии на национално и международно равнище; член е на 13 редакционни колегии и на 7 международни организации.

- Акад. Атанасов, геномът част от новите ресурси на света ли е? Най-големият проблем на световната икономика в момента е гладът за нови ресурси. Каква според вас ще е ролята на центровете като вашия за развитието на световните ресурсни центрове?
- Геномът трябва да се разглежда като голямо богатство. Целта на нашата работа е биологичното разнообразие да продължи балансирано да съществува, да бъде запазено. Известно е, че на планетата има около 17 млн. живи организми. От тези организми още отпреди 10 000 години човекът е започнал да селекционира около 350 000. В днешния ден в храната на човека се използват около 80 вида. От тях 4 вида съставляват повече от 60 % от храната на човека – пшеницата, оризът, царевицата и соята, която в последно време измести картофа. Трябва да добавим, че съвременната селекция постепенно стесни генетичното разнообразие вътре във вида, т.е. все по-малко сортове се използват и това ги прави неустойчиви към болести и промени във външната среда, но това само привидно ограничава възможностите. Все пак планетата е достатъчно богата, за да може човек с неговите технологии да използва по най-правилния начин ресурсите. Той може да потърси и алтернативни ресурси извън Земята, но геномът предоставя достатъчно голямо богатство от нови възможности и на планетата. Липсата на баланс и хармония вътре в живите организми води до промени, които застрашават живота. Някои учени смятат, че въглеродните емисии водят до климатичните промени, глобално засушаване и затопляне. Самото земеделие определя повече от 12% от тях.
Но аз дълбоко се съмнявам, че те са единствените причини за проблемите на планетата. Всеки нарушен баланс на екосистемата влияе върху живота като цяло. Относно ресурсните центрове естествено, че този, който има зародишна плазма, държи и бъдещето в ръцете си. България се намира на уникално място и притежава запазено биологично разнообразие – неоценимо по своята стойност. Чистата природа, билковото богатство, киселото мляко, редица, присъщи само на България видове, които не са напълно изучени, могат да са основата за нова индустрия, която да бъде в основата на създаване на полезни и оригинални бутикови продукти.

- Покрай проекта „Човешки геном” стана ясно, че 223 генома нямат аналози в долните слоеве на еволюционното дърво. 113 от тях имат аналог само в няколко вида бактерии. Оказа се, че по хоризонталната верига няма как да са прескочили в човешкия организъм. Тези гени на практика ни отличават от животинските видове. Имате ли ваша теория за това?
- Между всички живи организми има голямо сходство. Тепърва това ще се разбира повече и повече. Най-голяма близост имаме с шимпанзето. Но и между червея и човека има също около 70% геномно сходство. Звучи невероятно! Между житните култури пшеница, ръж, овес също има геномно припокриване и разликата е около 5%. Големият въпрос пред науката е как приликата или разликата между видовете могат да се използват.
Колкото повече научаваме за генома, разбираме, че клетките, независимо към кой организъм принадлежат, са като малка фабрика, която може да произвежда неограничен брой природни съединения. Сега се развиват т.нар. омикс технологии, които изследват различните взаимодействия. Все повече сме в състояние да кажем какъв е пътят да се презапише дадена информация в генома. При хората нещата не са по-различни, защото ако вземем за пример двама близнаци, поставени в различни условия, те могат да се развият по съвършено разнороден начин. Факторите на околната среда могат да влияят и в крайна сметка това да е основното за развитието.

- Знанията за генома опровергават ли други научни теории като дарвинизма например и защо дешифрирането на ДНК беше осъществено почти половин век след неговото фактическо откритие?
- Не смятам, че някой съзнателно е криел информацията за генома. Всичко бе въпрос на натрупващи се познания и усъвършенстване на техническите възможности в областта на биоинформатиката. А относно дарвинизма откритието на ДНК не го отрича. Еволюцията е обективен процес, развитието на организмите зависи от условията, в които са поставени. Епигенетиката е едно от новите направления, което показва как дадена генетична информация може да се презапише по изключително много начини. Оказва се, че около 50% от факторите за развитие на даден организъм са извън генетиката и това я обърна с главата надолу. При определени условия част от гена може да бъде блокирана, а друга част да бъде задействана. Нашата храна може да бъде комбинирана по хиляди начини с цел да бъде наистина полезна на човешкия организъм. Много вредни вещества влизат в човешкия организъм и променят „книгата” му, която наричаме наследственост. Терапията може всъщност да е геномна профилактика.

- Каква е връзката между храната и човешкия геном?
- Колкото по-естествена е храната, толкова е по-полезна, но и по-вкусна. Големият въпрос, който се поставя днес, е как едновременно с естествения характер на храната да запазим и смисъла на икономиката. От друга страна, би трябвало да се постигне такова качество на храната, което отговаря най-добре на човешкото ДНК. Промяната днес се извършва от два паралелни процеса – естественото взаимодействие на фактори и човешкото въздействие като двигател на трансформацията на генома. Нашият организъм е атакуван от много външни агенти и ако има някаква генетична предразположеност, може да заболее. Необходимо е да се развиват онези сортове, които влияят най-благотворно върху него, като се спазва балансът и между другите живи организми. Но все пак ние не сме еднакви и за всеки човек е подходящ различен хранителен режим.
Относно бъдещето на икономиката големият въпрос е как генетичният бизнес да бъде правилно насочен към запазване и развитие на биоразнообразието и на баланса между видовете. В Европа има странна политика на ограничаване на внасяните сортове (например на царевица и соя) и неприемлива йезуитщина. Например ние внасяме генно- модифицирана соя, но не позволяваме тя да бъде отглеждана. На практика ние подпомагаме чуждите икономики, а не защитаваме нашата. Но е важно също къде и как трансгенните култури ще се култивират при определени климатични условия. С други думи, те трябва да бъдат добре изследвани и изпитани преди тяхното комерсиализиране. Както се вижда, техният дял в световен мащаб се увеличава. В Европа се получи обратното – увеличи се страхът, който очевидно също може да се продава. Тук е важно тяхното използване да не довежда до намаляване на генетичното разнообразие при определен вид растителни култури. Иначе с използването на сурови плодове, зеленчуци, риба и т.н. едновременно внасяме в нашия организъм милиони полезни и вредни микроорганизми, консумираме чужда ДНК (наследствената верига на живите организми), които, както стана дума, си взаимодействат и обменят информация. И ако нашият организъм не беше в състояние да я отхвърля или да се възстановява, то отдавна човешката популация трябваше да загине.

- Доколко изискванията в Българския държавен стандарт отговарят на човешкия геном?
- Българският държавен стандарт до известна степен отговаря на необходимите условия за хармония с човешкия геном. Ако започнем от традиционните продукти – киселото мляко, билките, маслодайната роза, десертните сортове грозде и вина, те отговарят на високи критерии. Но те са уникални и специфични за страната. От една страна, искаме да ги направим широко известни с чистотата им, с широк спектър на приложение, а от друга – да имаме достатъчно високи добиви. Но ако разкрием техните тайни, несъмнено това са продукти, които са най-благоприятни за човешкото тяло. Въпросът е как да се запази съдържанието на важните биологични съставки, които те съдържат, и то при минимална обработка. От друга страна, нашата работа е да помогнем и на контролните органи за поддържането на високото качество на храните. Затова би трябвало центрове като нашия да са и място, където самият бизнес се стреми към доказаното и изследвано качество. И макар че сме малка страна, би могло да се инвестира в такива геномни ресурсни центрове, които да са директно свързани с хранително-вкусовата промишленост, биоенергетиката, фитофармацията и др. Това е въпрос и на държавна политика.

- Правили ли сте изследвания на древен лимец (зърното на древните египтяни и траките отпреди повече от 7000 г.), който расте и днес в областта на Източните Родопи и особено около с. Лимец и който има изключителна устойчивост спрямо опасни за човека агенти, включително радиация?
- Преди известно време към нас се обърна фирма, която поиска да направим анализ на качествата му и как влияе на човешкото здраве. Оказа се, че това са древни технологии, които показват, че зърното е с изключителни качества и влияе по уникален начин на здравето. Лимецът може да се използва самостоятелно като храна, но може и да служи като добавка към хранителни продукти. Лимецът, смесен с кисело мляко, също се оказва изключително полезен. Тогава се говори за така наречените функционални храни. А и това древно жито е много подходящо за хора с геномни аномалии, алергии и здравни усложнения.

- Колко вида е систематизирал вашият геномен център?
- Центърът е създаден от година и половина. Той тепърва започва истинската си работа при използването на най-модерните биотехнологии –омикс технологиите. Иначе аз съм един от пионерите в растителните биотехнологии и работя в тази област повече от 45 години. Мое задължение бе да предам не само опита си, но и да покажа как познанието може да се комерсиализира. Освен това ние имаме 400 млади учени, изпратени в чужбина, и те имат чудесна „геномна“ реализация при тамошните условия.

- Има ли вече ясна представа в науката за ДНК-то на българите? Едно от последните проучвания сочи, че част от нас имаме по-стар геном от други народи - на около 8000 г. Това независимо от съставните етнически елементи недвусмислено показва, че сме един от най-старите народи на тази планета. Може ли това да преобърне цялостно представата ни за мястото ни в цивилизацията?
- Това е по-скоро проблем на моите колеги, работещи в областта на медицината. Няма нищо лошо да се правят такива изследвания. Но има още много неизследвани въпроси. Например, геномът ли е причината, че българинът трудно се обединява, или факторите на околната среда са решаващи? Или защо при по-подходящи условия той се реализира при пълно използване на възможностите си. Явно първа задача ни е как да подобрим условията на живот и работа така, че българският геном да покаже своите предимства.

Прочети цялата новина

Свързани новини: