Дъщеря ми завърши във Франция, върна се с надежди тук и избяга обратно

04/28/12 21:01
(http://e-vestnik.bg/)

Дъщеря ми завърши във Франция, върна се с надежди тук и избяга обратно

Париж, пл. “Конкорд”. Снимка: Уебшотс

Един българин - Асен от Бургас - по-долу изказва коренно различно мнение за България от това на австралиеца Стив Кайл, който живее в София от 10 години, а преди това е живял в САЩ и Англия (виж тук неговите оценки).

И двамата са прави.
Песимизмът на Асен не е без основания. Но и вижданията на австралиеца не са безпочвени. Кое разбиране за България е по-адекватно - негативните оценки на Асен или позитивните на Стив? Или трябва да приемем и двете?

Следващите редове са от страницата на e-vestnik във Фейсбук, написани от нашия читател Асен от Бургас:

Имам дъщеря – на 28 години. Пет години - от 2003 до 2008 тя беше студентка във Франция. Повечето хора трудно се адаптират към условията на живот в чужда държава, колкото и добри да са те. Никак не е лесно да свикнеш и приемеш чуждите нрави, обичаи и вкусове. Чувстваш се изолиран и не на мястото си. Това е причината много българи да се връщат по родните места след неуспешен опит да се интегрират в чуждото общество. Така и тя, веднага след дипломирането си, избра да продължи пътя си в България, зарязвайки лъскавата витрина на ЕС. Всички ние – родители, роднини и приятели напразно се опитвахме да я убедим, че прави фатална грешка, но тя упорито вярваше, че постъпва правилно. Последваха обаче 4 неочаквано трудни години за нея в България, през които тя хранеше илюзии, че утре ще е по-добре от днес и от вчера. Горчивият опит я научи, че младият специалист няма шанс за професионална реализация тук, освен ако по някакъв начин не е протеже на човек с влияние в бизнеса, политиката или въобще в обществото. Разбра, че европейската й диплома за висше образование плюс перфектното ниво на владеене на 2 чужди езика (френски и английски) не са значим фактор при намирането на работа. Доминиращо и решаващо бе неписаното правило за връзкарството и ходатайството. През тези 4 години тя се нагледа на какви ли не други абсурди в България, а именно:

- безпринципни и бездарни хора на ръководни постове
- парадоксални и деструктивни управленски решения, водещи към безпътица
- обречени на провал реформи, създаващи верижна реакция от проблеми
- отчайваща безизходица и пред младите, и пред възрастните
- ужасяваща липса на добра перспектива в обозримото бъдеще
- непрестанно нарастваща армия от безнадеждно безработни заради възраст, пол, заболяване
- масова практика по неосигуряване на работещите и безпардонното им експлоатиране от работодателите
- унизително заплащане на труда
- нереално високи европейски цени на стоки и услуги при доказано най-ниски доходи
- кошмарно състояние на държавните болници и тенденциозно лошо обслужване в тях
- деградирали хора, изгубили човешкия си образ и вяра
- отчайваща липса на човещина и взаимопомощ между хората
- потресаващо безразличие към проблемите на другите
- повсеместно криене на доходи
- безогледно ограбване на всичко все още неограбено
- узаконен рекет на банки, мобилни оператори, енергоразпределителни дружества, топлофикации над клиентите им
- тотална корупция на всички нива сред държавните служители
- невъобразима мръсотия в бита и в душите на хората
- глутници улични помияри, сеещи зарази и разкъсващи хора, но въпреки това ползващи се едва ли не със статута на свещените крави в Индия
- масово нарушаване на всички правила, закони и норми на поведение
- абсолютно незачитане правата на другите
- открито враждебни отношения между хората
- наглост и арогантност на дебеловрати мутри
- шокираща липса на сигурност и адекватна защита на хората от измами и бандитизъм
- насилие и престъпност, безнаказано ширещи се навред
- скандално беззаконие и абсурдни закони, не защитаващи ...