135 години Българско опълчение

На 29 април се навършват 135 години от създаването на Българското опълчение. Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877-1878) е сформирането и действията на Българското опълчение. Първоначалната идея за неговото организиране, структура и задачи се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения "за организирането на българската войска" - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и "Правила за създаването на Българското опълчение". Като основна задача на Опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев и е наречено "Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич". Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига. Подборът на доброволците е извършен от "Комисия за приемането на доброволци", която преценява годността за военна служба. В редиците на Опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказват Българското централно благотворително общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия. За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Фьодор Де Прерадович. По своята численост и структура Опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади всяка в състав, 2 дружини от по 5 роти. Жителите на руския град Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през месец април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край град Плоещ на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин. На него са образите на "Иверската Богородица" и "Св. Св. Кирил и Методий" (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души. Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Търново, Нова Загора, Джуранли и Стара Загора. В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен Брянски полк и Тридесет и шести пехотен Орловски полк. След затихване на боевете при връх Шипка е изтеглено за възстановяване. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина (под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката при Химитлийски проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд. Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите воински добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода "Опълченците на Шипка". От 28 януари/9 февруари 1878 г. началник на Българското опълчение е генерал-майор Вадим Давидов, а началник-щаб е подполковник Фьодор Келер. Под негово командване Българското опълчение е трансформирано в Българска земска войска. С приказ №13 от 15 юли 1878 г. 12-те дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска. Отчислени са от състава на Руската армия. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: