Икономиите отново доведоха Европа до ръба

Усилията на Европа да овладее кризата отново се провалиха, пише бившият финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс. Имаше логика да се надяваме, че предоставените от ЕЦБ почти един трилион долара под формата на евтини тригодишни заеми на банките най-малкото ще укротят обстановката за продължителен период от време. За съжаление програмата се оказа мимолетно облекчение. Слабите кредитори, особено тези в Испания, купиха още повече дълг от затруднените си правителства, а чужденците разпродадоха своите активи. Когато пазарите видяха, че банките притежават съмнителните облигации, притесненията им ескалираха. Европа и световната икономика отново са на ръба.
Архитектите на сегашната политика и съюзниците им твърдят, че няма достатъчно воля да се продължи настоящата стратегия. Други смятат, че провалът е признак за нуждата от смяна на курса на управление. Именно тази гледна точка добива популярност сред избирателите. Обяснимо, голяма част от мерките в Европа не просто са неефективни, но ще възпрепятстват съхраняването на паричния съюз, нормализирането на финансовите условия, достъпа на правителствата до капиталовите пазари и връщането на икономическия растеж.

Грешна стратегия

Европейската политика се основава на тезата, че държавите са свръхзадлъжнели и затова не могат да заемат при изгодни условия, а високите лихви на свой ред вредят на финансовата система и пречат на ръста. Стратегията на региона е да предоставя финансиране, докато следва мерки за икономии, с надеждата, че държавите ще овладеят огромните си разходи, за да възстановят доверието в себе си, да понижат лихвените проценти и да възстановят икономическия растеж. Моделите включват успешни програми на Международния валутен фонд (МВФ) в развиващите се пазари и адаптирането на Германия след разходите и травмата от обединението. За съжаление Европа не е определила правилно проблема си в някои важни отношения и затова се намира на грешен стратегически курс. Извън Гърция, която представлява само 2% от еврозоната, разточителността не е основната причина за трудностите. Испания и Ирландия бяха известни с ниското съотношение на дълга си към БВП преди пет години, много под германското. При Италия показателят е висок, но страната е в много добра позиция по отношение на дефицита. Повечето слаби европейски държави са затънали, защото започналата през 2008 г. криза съсипа финансовите им системи и доведе до срив на ръста. Сериозните дупки във фиска са по-скоро проявление, отколкото източник на проблемите. Лекуването на симптомите, а не на причините, е безотказен начин да се влоши състоянието на пациентите. Причината за европейските финансови неволи е липсата на ръст. Винаги когато лихвените проценти силно надвишават темпа на ръста, проблемите с дълга излизат извън контрол. Европа трябва да се фокусира върху насърчаването на БВП. В това отношение още по-болезненото затягане на коланите е стъпка в грешната посока.
Системните сравнения разкриват, че когато в икономиките търсенето е ограничено, а безопасните краткосрочни лихвени проценти са близо до нулата, политическите инициативи за намаляване на дефицита с 1% имат множител от 1 до 1,5. Това означава, че смъкването с 1% на съотношението между разходите и БВП в дадена страна или еквивалентно повишаване на данъците отнема 1-1,5% от икономическото производство. По същество съкращаването на дефицитите ще има неоправдано негативен ефект върху БВП. Това означава, че бюджетните ограничения на национално ниво е вероятно да бъдат непродуктивни от гледна точка на платежоспособността. Фискалното затягане намалява доходите и така ограничава способността за погасяване на дълговете.

Мултиплициране на проблемите

Резултатът е ограничено намаляване на дефицитите, щом се отчетат отрицателните ефекти от икономическото свиване върху данъчните постъпления и социалните помощи. То също хвърля сянка и върху бъдещите прогнози за растежа, като понижава капиталовите инвестиции и повишава безработицата, която неизбежно отнема от възможността и желанието на безработните да се трудят.
На континентално ниво тези съображения се мултиплицират. Забавянето в дадена страна намалява търсенето за износните стоки на останалите. Математически погледнато, покачването на спестяванията и износа в някои държави трябва да бъде компенсирано с по-високо потребление и внос в други.
Скептично настроените с право ще се чудят как рецепта за по-големи разходи от страни, които вече имат проблем с кредитирането, може да бъде вярна. Отговорът се крие в разликата между механизмите при отделни лица и страните. По принцип даден човек помага на кредиторите си, като заема по-малко, но човек, който спре да заема, за да финансира придвижването до работното си място, не прави услуга на кредиторите си. Доходът на една страна се определя от потреблението, така че, когато се стреми към бюджетни ограничения до степен, в която икономиката й започне спираловидно да спада, не прави услуга на кредиторите си. В крайна сметка ще възникне нужда от вдигане на пенсионната възраст, реформа на склеротичните правила и преструктуриране на програмите за социални помощи. Но перспективата за политически и икономически успех в тези начинания зависи от възстановяването на растежа.
Само ако растежът бъде възстановен, еврозоната ще може да продължи да съществува и финансовите проблеми на Европа ще бъдат разрешени. Ако някога е имало ситуация, която е изисквала колективен отговор, то това е сегашната. МВФ и международната общност трябва да осигурят по-нататъшна помощ не само за действията на отделните страни, но и за общата европейска цел за растеж.

Прочети цялата новина

Свързани новини: