Книгофобия

05/01/12 21:55
(http://e-vestnik.bg/)

Защо българинът вече не чете

Малките квартални книжарници оцеляват все по-трудно. Снимка: книжен ъгъл

Смея да твърдя, че тази фобия е вече повсеместна. Дългите й, гротескни пипала са се вплели навсякъде, из всяка брънка на обществото. От класните стаи до корпоративните офиси, от децата до министерските кабинети, че и още по-нагоре. Малко повече от двадесет години ни делят от обрата, който се случи в нашия обществен и политически живот. Демокрацията ни донесе много свободи и най-вече свободата на избора. Тъжното е, че вече повече от двадесет години, ние правим грешните избори, вземаме неправилните решения.

Преди време Цветан Тодоров, френски философ от български произход, един от най-влиятелните интелектуалци на съвременна Европа, беше споделил от Париж: „В България преди имаше опашки за книги. (Само не ми казвайте, че ако има опашки от чакащи пред френските книжарници, то е, защото френските книжари са най-добрите търговци!). Лесно ли се ликвидират такива навици?”

Къде са тези опашки днес и защо големите български книжарници са на ръба на оцеляването?

В разговор преди няколко години, Джим Харисън, американски поет и писател познат на българската публика с филмираната си новела „Легенди за страстта” ми каза: „През 1991 г. бях поканен на литературно четене в Санкт Петербург. Във фоайето на хотела продаваха различни сувенири. Колко огромно беше учудването ми, когато вместо снимки и постери на Памела от „Спасители на плажа” и „Рамбо”, масите бяха отрупани с фотографии на Маяковски, Есенин, Цветаева… И хората ги купуваха. По-късно през същия ден чакахме два часа, за да влезем в Руската национална библиотека. Толкова беше дълга опашката. А нямаше никакъв национален празник. Беше просто вторник…”

И ние някога бяхме такива, но за жалост това чувство на сплотеност, жажда за знания и най-важното обич към книгата, е вече минало. Един носталгичен спомен, за това какви бяхме и една химера за това какви можехме да бъдем. Защото живота, който днес водим не е като някаква библейска битка между доброто и лошото, а между лошото и ужасното. Голиат отдавна е взел прашките на всички малки Давидовци, още преди битката да е започнала и ги е пратил да си играят на… компютъра.

В който и нов дом да влезете днес откривате стаи наблъскани с хладилници, секции препълнени с чаши, снимки, чинии; с холни гарнитури, с маси столове, компютри и лаптопи, стерео уредби, системи за домашно кино с 3D телевизори; с всички блага, които ни предоставя днешното технократско и консуматорско общество.

Да, можете да откриете купчина книжки върху нощното шкафче, но те са по-скоро от автори като Паулу Коелю, Хорхе Букай или Стефани Майър. Но как може тези „четива” да се сравнят с Достоевски, Хемингуей, Флобер или Гогол? Колко пълна би била една къща, без да е сгушила някъде между стените си думите на един голям гений? Четем ли днес Гьоте, Волтер, Унамуно? Кога за последно сте виждали томче на Казандзакис, Пирандело или Нексьо? Колко стихосбирки притежаваме от Валери Петров или Любомир Левчев – най-големите ни живи поети?

Мислите ли, че в онези огромни палати в неокласически стил, които ни показваха заснети от хеликоптер има стаи, които служат за библиотека или кабинети, чийто стени са покрити с книги?

Една древна сентенция гласи: човек е това, което чете.
Какви са книгофобите тогава?

За жалост България е препълнена с такива хора. Малко останаха четящите. Тези, които изпитват неистова нужда да разтворят страниците на някой голям автор. Да дишат заедно с неговите думи, да страдат с героите, да се учат от мъдростта му. Когато купувате книга не мислете, че купувате 300 грама хартия, мастило и лепило, а цяла нова вселена от мъдрост.

Защото точно това е задачата на големите книги – те ни ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 05/01/12 21:55 http://e-vestnik.bg/14569/knigofobiya/