Прекият избор на членове на ВСС е важна стъпка в съдебната реформа

Прекият избор на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота е най-добрият вариант, който не само ще спомогне за връщането на доверието към съвета от страна на обществото и магистратурата, но и ще бъде важна начална точка за провеждането на по-сериозна реформа в съдебната власт. Това се казва в официално писмо на главния секретар на Европейската комисия (ЕК) Катрин Дей, изпратено на 24 април до правосъдния министър Диана Ковачева, с което Mediapool разполага. По неофициална информация тази категорична позиция на комисията се декларира за втори пореден път само в рамките на последния месец във връзка с готвените от правителството промени на Закона за съдебната власт (ЗСВ). “Трябва да е ясно, че нашите анализи показват, че е осъществимо и желателно директният избор да бъде въведен навреме за сформирането на новия Висш съдебен съвет през есента тази година”, пише Катрин Дей до Ковачева, уточнявайки, че подобна промяна при избора на състава на ВСС значително би подобрила изпълнението на неговите конституционни функции. Въпреки очевидно ясното и настойчиво желание на ЕК тази идея, предложена от Съюза на съдиите в България (ССБ) още преди месеци, да залегне в проекта за нов ЗСВ, това засега не е факт. Формалните оправдания са повече от несъстоятелни – от правосъдното министерство смятат, че трудно би се намерило място, където да се съберат всички съдии на общо събрание. Вариантът за електронно гласуване пък се смята за трудно осъществим през оставащите месеци до есента. Изгледи за нов остро критичен доклад на ЕК Така се оказва, че въпреки категоричното настояване от ЕК, магистратската общност и подкрепата на целия неправителствен сектор, специализиран в тази област, правителството засега няма никакви намерения дори да сложи началото на реална съдебна реформа. Макар че лично премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов многократно са констатирали, че управлението на ГЕРБ е първото през последните над 20 години, което има желание да промени статуквото. Освен това с решението си да отложи по едва ли не технически причини въвеждането на прекия избор на членове на ВСС с 5 години, правителството си гарантира нова доста критична оценка в предстоящия доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка. Това ясно личи и от последния доста остър междинен доклад от февруари, чиито оценки очаквано бяха неглижирани от управляващите с позицията, че не са негативни, а обективни. „Дебатът за условията и процедурите по избор на ВСС трябва бързо да се конкретизира, ако се цели реформите да бъдат осъществени преди края на мандата на сегашния съвет през есента на 2012 г.”, бе посочено в документа на ЕК, с което дипломатично бе загатната увереността на еврокомисарите, че България няма за пореден път да имитира формално решение на проблеми, нетърпящи отлагане от години. Прекият избор – евентуално и след поне 5 години В представените от правосъдното ведомство в началото на април готови текстове за нов съдебен закон обаче, прекият избор на членове на ВСС бе възприет само като евентуално възможен, при това - едва при по-следващия избор на състава на съвета. За сформирането на следващия ВСС, който предстои да назначи нови главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и директор на Националната следствена служба, остава в сила непрекият избор на кадровици в магистратурата, излъчвани от съдийската квота. Така отново делегатски, а не общи събрания, ще дадат вота си за членове в съвета. Единствената промяна предвижда всеки делегат да представлява петима, а не десетима магистрати, както бе досега. Основните мотиви за въвеждането на пряк избор на членовете на ВСС от съдийската квота бе стремежът да се засили ангажираността на гилдията към този процес, тъй като това значително би намалило възможностите за манипулиране на вота от различни задкулисни лобита. В подкрепа на този си аргумент от съдийския съюз неведнъж са припомняли думите на бившия председател на Върховния административен съд и настоящ национален омбудсман Константин Пенчев, че в съдебната власт от години кадрува „кръг на белите покривки”. Правосъдното министерство отхвърли и останалите предложения на ССБ, въпреки че те единодушно бяха подкрепени от всички водещи неправителствени организации, наблюдаващи работата на правосъдната система и получиха и добри международни отзиви. Популистки обещания и непрозрачни решения Този развой на събитията за пореден път подчерта популистката същност на обещанията и заявките на предишния правосъден министър Маргарита Попова, избрана за вицепрезидент, която в началото на мандата на ГЕРБ сформира обществен съвет към кабинета си, работещ и до днес, с чието мнение да се съобразява при провеждането на законодателни инициативи и реформи. Основната част от състава на въпросния съвет е съставен именно от организации, подкрепящи идеите на съдийския съюз. От проекта за нов ЗСВ неясно защо отпадна идеята съветът да е разделен на две колегии – съдийска и прокурорска, така че решенията за дисциплинарната отговорност и кадровото израстване на магистратите да не зависят основно от лобитата в съвета, каквито сериозни съмнения винаги е имало досега. Отхвърлено бе и предложението ВСС да не е постоянно действащ орган, за да не се отделят членовете за цели 5 години от основната си функция на магистрати, влизайки в една административна номенклатура, неспособна да отговори на очакванията и нуждите на реалното правораздаване. Единствената промяна в процедурата по избор на нов ВСС, залегнала в проекта на правосъдното министерство, е номинирането на членове от парламентарната квота да става прозрачно, чрез сформирането на специализирана комисия, която да изслушва и атестира всеки кандидат. Тя ще изготвя доклад за неговите професионални и нравствени качества, който включва наличието на изискванията за заемане на длъжността, данни, които поставят под съмнение квалификацията му, професионалните и нравствените качества, специфична подготовка и мотивация, публична репутация и наличието на обществена подкрепа за кандидата. Според много съдии обаче, макар и положителна, подобна мярка няма как да доведе до някакъв сериозен и траен ефект върху системата, ако за пореден път бъдат избрани неподходящи и политически зависими хора. Освен това постоянното отлагане на същинската реформа в съдебната власт, започваща от кадруващия орган, дълготрайно ще влоши и без това доста негативния имидж на страната ни в ЕС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: