Сбърка ли ЕС с разширяването в източна посока?

05/03/12 22:12
(http://e-vestnik.bg/)

Сбърка ли ЕС с разширяването в източна посока?

Правда.ру

На 1 май се навършиха осем години от най-голямото разширяване на ЕС. През 2004 г. в редиците му се включиха цели 10 държави, 8 от които са бивши наши сателити от социалистическия лагер. Години по-късно се налага усещането, че това разширяване носи далеч повече трудности, отколкото изгоди - и за самите новаци, и за Евросъюза.

Сред държавите от ЕС тогава се наредиха Унгария, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Чехия и Естония. Както личи, огромното мнозинство нови членки са бивши социалистически страни. Колкото до малките острови в Средиземно море, за Евросъюза не е чак толкова трудно да ги “смели”. Друг въпрос обаче са държавите с общо население 72 милиона души, сравнително нисък стандарт и голям брой проблеми - икономически и политически.

БВП на глава от населението във всички “новобранци” от 2004 г. без изключение и до днес е по-нисък от средния за ЕС. Всички бивши социалистически страни получават помощ от Брюксел. За да може тяхната икономика, социалната сфера, политическо и правно устройство да бъдат хармонизирани с европейските стандарти, се наложи да бъдат променени стотици закони и да се приемат множество програми. За целта бяха отпуснати десетки милиарди долари.

Не може да се твърди, че ЕС и страните от “стара” Европа (Германия, Франция, Швеция и т. н.) не са получили нищо от разширяването. Тамошните компании се сдобиха с нови стабилни пазари за пласмент и с евтина работна сила, а самите държави - с орбита на политическо влияние. След приемането им в ЕС и НАТО всички изброени новаци бяха окончателно “прикачени” към евроатлантическия локомотив. Въпросът е, че дори без включването им в ЕС германските и шведските банки все едно биха се закрепили в Балтика и Централна Европа. И дали всичко си струваше труда?

За балтийците, поляците и т. н. влизането в ЕС бе един вид сбогуване с “тоталитарното” социалистическо минало. Те можеха да се гордеят, че вече са в клуба на държавите избранички. Естествено към тях потекоха чуждестранни инвестиции и технологии. Те разбраха какви са модерните бизнес модели, с желание заимстваха политическата система. В цивилизационен план всички новаци от 2004 г. винаги са спадали към католическо-протестантския свят. Тъй че в известна степен просто се върнаха в лоното му.

Бързо обаче се откроиха и минуси. Голяма част от пълномощията бяха прехвърлени на Брюксел. Всички стъпки и във вътрешната, и във външната политика се налага да бъдат съгласувани с ЕС. Стига се дотам, че евробюрократите трябва да регламентират какви крушки да се завинтват в обществените места. По-рано оплакванията бяха, че вместо поляците, чехите или унгарците всичко се решаваше от Съветския съюз. Само че ЕС решава вместо тях не по-малко неща. И е изгубена огромна част от суверенитета. За това ли се бореха те в края на 80-те, когато сваляха социализма?

Днес загуба на суверенитет проличава нагледно в помощта за Гърция. Словения, Словакия и Естония (особено последните две) са къде по-бедни от елините, но щом членуват в еврозоната, длъжни са да отпускат средства за тях. Същото (макар и в по-малък обем) са принудени да правят и останалите. Освен дето Чехия - благодарение на вироглавеца президент Вацлав Клаус, остава малко настрана, но това си е различна тема. С друг политик начело на държавата и чехите щяха да са по-сговорчиви.

Веднага ще направим уговорката, че бившите социалистически страни не са еднакви - доста е пресилено да се разглеждат в обща група. Всяка има своя специфика, но сред другите изпъкват като по-заможни Чехия и Словения, признати за развити държави от Световната банка. Приемането им в ЕС поражда доста по-малко въпроси от проблемите с поляците, балтийците, словаците и унгарците. И по-малко негативни последици.

Чехите и словенците изпревариха вече по БВП на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 05/03/12 22:12 http://e-vestnik.bg/14582/sbarka-li-es-s-razshiryavaneto-v-iztochna-posoka/