Събирачи на старо желязо заливат Атина

Франс прес

Зеешах заключва с катинар за едно дърво своята количка от супермаркет, както други заключват велосипедите си: количката е станала неговият работен инструмент и този на стотици имигранти, които кръстосват всяка улица на Атина, за да събират и най-малкото парче метал, което би могло да донесе няколко евро.

Тези странни устройства се появиха в гръцката столица преди около година. Те са вече навсякъде - от центъра на града до периферните квартали, като си съперничат по ловкост, за да се промъкнат между минувачи и автомобили.

Не е лесно, когато човек кара количка за пазаруване, пълна с най-различни железа: консерви, стари домакински електроуреди и пружини, варели за масла, ръждясали печки, кабели, обезкостени радиатори.

С напредване на деня и посетените контейнери за боклук отпадъците се трупат в количката, чието равновесие е все по-нестабилно. Всяка дупка на пътя, всеки бордюр на тротоар е пречка в това градско пътуване, напомнящо филма “Лудия Макс”.

След изминаването на десетки километри идва часът на истината: меренето. Търговците на желязо от квартал Таврос в южната част на Атина са свикнали да виждат как идват изтощени тези нов вид клиенти, мнозинството от които от Бангладеш.

“Гръцките роми или албанците, които събираха с камионите си обемисти изхвърлени вещи, работят по-малко, тъй като хората хвърлят по-малко след кризата. Но те не ровят в кофите като тези, които практикуват “бизнеса” с количките”, обяснява Анна Дарсину, чието семейство се занимава с търговия с желязо в Таврос от тридесет години.

Този “бизнес” показва обедняването на хиляди имигранти, влезли нелегално в Гърция - източна граница на Шенгенското пространство, и е истински капан за тези, които не успяват да продължат пътуването си по на запад.

“Няма друга работа тук”, обяснява Зеешах, пакистанец, пристигнал в Гърция преди година и половина след дълго пътуване, което му е струвало 3000 евро.

Младият мъж на 26 години, който казва, че е учил компютърен дизайн в страната си, сега рови по десет часа на ден в сините контейнери за боклук в Атина, предназначени за отпадъци за рециклиране (метал, пластмаса, хартия). Той твърди, че с мъка печели около дванадесет евро на ден.

“Това е наистина единственият начин да спечелиш малко пари, но това е много трудно”, отбелязват Чарлз, 22-годишен, и Мамаду, 32-годишен, от Кот д’Ивоар. Първият е в Гърция от един месец, вторият - от шест месеца.

Към наема от 250 евро на месец за стаята, която дели с четирима или петима сънародници, се добавят разходите за вода и ток и пресмятането се прави бързо: Чарлз, бивш цветар в президентския дворец в Кот д’Ивоар, не успява да изпрати пари на двете си деца, намерили убежище в Гана.

При атинските търговци кило желязо се продава за 18-20 евроцента, алуминий - за около 80 евроцента, а медта достига 4 евро.
“Когато полицаите виждат, че имаш количка, за да се опиташ да работиш, те ти досаждат по-малко”, казва Чарлз.

Темата за нелегалната имиграция нажежава кампанията за парламентарните избори на 6 май наред с икономическите и социални безпокойства. В почти разорената страна консерватори и социалисти си съперничат с обещания за решенията, които трябва да се вземат.

Кметството в Атина вижда нещата от по-прозаична гледна точка: това диво събиране “обърква традиционната система за рециклиране”, при положение че Гърция има вече забавяне в тази област, казва със съжаление помощникът по поддръжката Андреас Варелас.

“Материали се използват повторно извън всякакъв качествен контрол”, казва Варелас, като признава, че тази дейност за някои имигранти е въпрос на оцеляване.

Но да му мислят тези, които биха оставили количката си на улицата: общината е събрала вече 2 000 такива от началото на годината.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: