Филип и Александър Македонски включени в поредица "Бележити българи"

Тракийски царе, римски и византийски императори от тракийско потекло или родени в историческите български земи, влизат в том първи от поредицата "Бележити българи” на издателство "Труд". Сборникът е посветен на личностите в историческите български земи, в българското етнокултурно пространство от времето преди българската държава, казва в интервю за Агенция “Фокус” доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий”, отговорен редактор на поредицата. "Тук влизат най-великите тракийски царе най-вече на одрисите, влизат двама македонски владетели – Филип ІІ и Александър ІІІ (това ще предизвика най-силен отзвук в Македония и Гърция), влизат легендарни фигури като митичния цар Долонк, митичният цар Резос, Орфей, Замоксис (една легендарна фигура на човек и Бог), Спартак и много други”, посочи той в интервюто, цитирано от в. "Сега". "Ние не следваме лошия пример на Македония – да си измисляме история; ние просто казваме обективната истина за тези личности. В историческите паметници, свързани с тях, съвсем категорично се говори за тяхното тракийско потекло. Същото важи и за антична Македония - това е едно тракийско царство, което не се различава по същество от Царството на одрисите или Царството на гетите” , каза доц. Пламен Павлов. По думите му, в България се следва една порочна линия, особено след Втората световна война, на тема Македония да се правят всякакви компромиси, да се мълчи, да не се отстоява истината. "Истината е, че става дума за една тракийска държавна структура, в която има най-вече тракийско население, разбира се, има и друго население, римско, може би малко дорийско. Но всички антични извори говорят, че става дума за географско и политическо понятие, а не за етническо понятие. Не бива механично стереотипите от ХХ и ХХІ век да се прехвърлят върху античността". "В този смисъл ние имаме права върху тази древна история в не по-малка степен от Република Македония и от Гърция, а да не кажа, че дори и в по-голяма степен. Става дума за тракийски структури, а в най-голяма степен наследници на траките сме ние, българите, тъй като траките участват в нашия етногенезис, в нашите народни песни, в нашите обичаи, в хидронимията на България. Ние нямаме никакво право да се отказваме от тази част от българската история”, каза доц. Павлов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: