Кризата прекрачи и холандската граница

в. Ню Йорк таймс

От всички народи, зашеметени от вълненията около дълговете и мерките за строги икономии, разтърсили Европа, прословутите със своето благоразумие, но проспериращи холандци рядко попадаха в нечий списък за наблюдение. Досега.

Този бастион на неподкупността стана гореща точка в обхванатата от вълнения еврозона миналата седмица, когато правителството падна заради спор как да бъде орязан бюджетът, така че страната да не бъде въвлечена в отдавна настъпилата дългова криза в Европа.

Това развитие бе резултат от опасенията в редица столици на континента, че вместо да помогнат на държавите да се изправят на крака, мерките за строги икономии ще спрат икономическия им растеж и ще затруднят тяхното възстановяване.

Това е най-трудният тест за решителност в областта на икономиката, откакто Холандия стана един от основателите на европейския валутен съюз през 1999 година.

Миналата седмица, когато страната се изправи пред криза, която би могла да понижи нейния блестящ кредитен рейтинг, временното правителство лавира, за да прокара план за съкращаване на разходите и повишаване на данъците на обща стойност 14 милиарда евро.

Политическите лидери признават, че затягането на коланите ще забави още повече икономиката, която и без това вече е в рецесия. Вместо обаче да излязат да протестират по улиците, подобно на гърците, испанците и италианците, мнозина холандци посрещат трудните времена с характерната за тях сурова решителност.

“Тази страна винаги е изплащала своите дългове и правителството трябва да продължи с мерките за сурови икономии, за да постави нашите финанси под контрол”, казва Елен Бейл - продавачка в магазин за луксозни химикалки на Kalverstraat - най-оживената търговска улица в Амстердам.

“Хората се страхуват за бъдещето”, коментира тя. “По-добре е обаче да (прокараме мерките за строги икономии) бързо и да продължим напред.”

Г-жа Бейл говори от личен опит. Двайсет години тя е живяла в Гърция, където е имала собствен малък бизнес, преди икономическият колапс на тази страна да я върне преди две години обратно в родината й, за да търси финансова сигурност.

Държавният дълг на Холандия, който възлиза на 65,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП), е на значително по-ниско равнище от френския (85,8 % от БВП), та дори и от германския (82,1 %), по данни на европейската статистическа агенция Евростат.

Бюджетният дефицит на страната, който се равнява на 4,6 % от БВП, обаче е доста над тавана от 3 процента, поставен от Европейския съюз и рецесията прави плащането на сметките още по-трудно. Равнището на дефицита не е обременително като като в Гърция (9 % от БВП) и Ирландия (13 %). То обаче затруднява Холандия да продължи да бъде един от най-строгите гласове в ЕС.

А Холандия има всички основания да призовава останалите 16 страни членки на ЕС, които са въвели еврото, да бъдат благоразумни въпреки просперитета.
Въпреки малкия си размер и население от само 16,6 милиона души, Холандия винаги е била по-силна от своята категория, като глобален лидер в търговията с ядро от индустриални гиганти като Unilever, Philips, Heineken и Shell.

Тези силни черти превърнаха нейната икономика в една от седемте най-големи по размер на БВП и дадоха на страната така желаното място в малкия клуб на богатите северни държави от еврозоната, които запазиха своя максимален кредитен рейтинг AAA, наред с Германия, Финландия и Люксембург.

Холандия обаче изпадна неотдавна във втората си рецесия от три години, след като кризата в еврозоната отслаби нейните съседи. Блеза 85 % от икономиката на страната, която възлиза на 509 милиарда евро, се падат на износа, който отива предимно за Европа, където обемът на търговията намаля.

Някои компании твърдят, че мерките за строги икономии в цялата еврозона са влошили положението. В отчета си за 2011 ...

Свързани новини: