Ройтерс: България носи позорната титла “най-бедна в ЕС”

България носи позорната титла “най-бедна в ЕС”, но дясноцентристкият кабинет на премиера Бойко Борисов откри начин да запази популярността си – като не прави нищо, с което да отблъсне избиратели, се посочва в анализ на агенция Ройтерс за изпитанията пред източноевропейските правителства вследствие на финансовата криза.

Мерките за икономии, включително замразяване на заплатите и на пенсиите, са относително умерени и България запази строг контрол върху своя бюджет дори преди разразяването на финансовата криза и успя да съхрани валутния борд, отбелязва Ройтерс.

Резултатът е, че голям брой българи са недоволни от действията на Борисов, а икономиката продължава да среща трудности. Но рейтингите на управляващите остават сравнително стабилни преди изборите догодина.

“До известна степен съм доволен от мерките на българското правителство. Но заплатата ми остана непроменена вече 3 или 4 години”, споделя пред агенцията войникът Георги Стефанов пред входа на Народния театър в София.

Борисов, бивш бодигард, който поддържа своя имидж на мачо, скоро може да се превърне в рядкост в Източна Европа – премиер, наложил мерки за икономии, но останал на власт, коментира още Ройтерс.

В същото време агенцията съобщи, че България ще започне да конфискува незаконно придобито имущество, “опитвайки се да се пребори с ширещата се престъпност и корупция и да направи впечатление на партньорите си от Европейския съюз”.

Съобщавайки за приетия вчера закон, агенцията отбелязва, че целта е да се води битка с усещането за безнаказаност у онези, които имат необходимите връзки.

Най-бедната страна от ЕС трябва да покаже, че може да наложи строго спазване на законите, за да се отмени механизмът за наблюдение на Брюксел върху напредъка й в борбата с подкупите и престъпността и да убеди партньорите си, че е готова да се присъедини към Шенген, анализира още Ройтерс.

Кризата в Румъния

Когато правителството на Румъния намали заплатите с една четвърт през 1931 г., то падна, страната смени 22 правителства през следващите 10 години и стигна до диктатура и война.

Осем десетилетия по-късно друго правителство проведе подобна мярка съгласно спасителен план за строги икономии, воден от Международния валутен фонд.

Това правителство също падна и парламентът отхвърли неговия наследник, след само два месеца управление, пише Ройтерс по повод последните събития в северната си съседка.

Избирателите в Източна Европа могат да понесат много след трудностите на комунизма, но тези политици, които предприеха строги икономии, сега усещат гнева на хората. “Някои от тези правителства са в постоянно състояние на криза. В тях премиерите отделят повече време, за да крепят правителството си, отколкото да управляват държавата”, коментира Отилия Симкова, анализатор в звеното за политически изследвания Евразия.

Моделът на политическа нестабилност се повтаря, в различна степен, сред бившите комунистически страни от източното крило на Европейския съюз.

Въпреки че повечето не използват еврото, дълговата криза тресе най-големия им търговски и банков партньор.

Това повдига сериозно въпроса как тези страни, които все още изостават далеч от западните си партньори в ЕС, могат да поддържат бюджетите си в разумни граници, да реагират на пазарни атаки и в същото време да се опитват да насърчат икономическия растеж.

Някои вече си задават въпроса дали си е струвало присъединяването към ЕС, което на пръв поглед обещаваше бъдеще на бързо увеличаване на благосъстоянието.

Малцина са на мнение, че присъединяването към блока е било грешка, но като се има предвид, че средното благосъстояние в Румъния е по-малко от половината от средното за блока, е ясно, че очакваните ползи все още не са се материализирали въпреки фондовете на Брюксел.

“Фактът, че правителството намали заплатите, е лудост”, казва пенсионерът Константин Бадеа пред седалището на правителството в Букурещ, хаотичен ...

Свързани новини: