Нови две книги на поморийски писател

В навечерието на 6 май –Гергьовден, Празника на Поморие, излязоха от печат две нови книги на нашия талантлив писател Черньо Чернев – член на Съюза на българските писатели.

Първата книга  е „Света гора – В градината на Пресвета Богородица“ – едно луксозно издание с 290 страници и над 140 цветни снимки. Още в началото на книгата автора ни впечатлява с изказа си, че: .…„Колко далеч от нас се намира това свещено място, в което разстоянието се измерва с време, а времето тук в Света гора няма никакво значение”…..Защото продължава автора, „Света гора е копнеж, убежище, надежда”! Защото Света гора и в българската словесност, и в българската памет  е копнеж по чиста красота, убежище на историческа истина, което в нужния момент ще се превърне в източник на надежда за национално самоосъзнаване и в мощен порив към светлина.

В своята рецензия Доц. д-р Стоян Маринов –  Директор на Колежа по туризъм – Варна:  „Щом всички ние живеем във вечността, времето няма значение” той ясно ни заявява, че, „За поред път авторът на нашумялата през 2011 година трилогия „Християнството – религия на посветените”, Черньо Чернев, прие ново предизвикателство. Както сам признава в началото на книгата си, това е наистина една реализирана мечта, за която се е подготвял дълги години.

Да се докоснеш до свещената земя на монасите в Света гора в Атон не са нужни само познания, но и реално присъствие. Защото единствено по този начин поклонникът може да се опита и разбере философията на монасите, безрезервно отдадени чрез молитвите си към Бога. Едва ли само с наличието на  манастирските зидове, дори без расо и без?никакви  радикалните изисквания към себе си, може да се достигне  до корените на човешката същност. За хората в света, това би могло да означава нещо. Но монахът в нас, това би бил опитът да се връщаме по-често в точката на спокойствие вътре в нас. В пещерата на собственото сърце, тъй като пътят навътре е пътят към дома. Верният миг е  завръщането у дома, в настоящето. Ето как авторът просто рисува с думи:

„Една картина на безвремие в манастирската градина, високо над морето. Танцуват пеперуди, натежали от плод са дърветата в овощната градина. Долавят се само приглушените удари на вълните долу и далечният крясък на чайките, накацали по малките скали във водата. Дълбоко вдишваш и издишваш. Неделя за душата. Никой по-добре от Фридрих Ницше не е уловил в онези думи усещането от подобни скъпоценни часове: „Свобода от принуда, смут и шум, от сделки, задължения и грижи. Святост в главата, танц, скок и полет на мислите. Чудесен  е въздухът във висините, като?въздух, нежен, бистър, чист и тръпчив превръща всяка скотска същност в духовна и дава криле на въображение и вяра. Няма ги гризящите мисли  на наранено честолюбие. Жалкият и покорен вътрешен мир, усърден като мелничен механизъм, е далеч. Сърцето сякаш е чуждо, отвъд, бъдещо, след смъртта”.

Казват, че времето е господар на човека. То го ражда и води към гроба. То му дава онова, което иска, а не каквото човек желае. Сякаш то е същинската реалност. Но не и на Атон, тази планина, така чужда на всичко временно и на времето. Приютени в манастирите на Света Гора, тук по-лесно от другаде ни се отдава да се измъкнем от властта на времето. Да задържим за малко потока на живота си, да се огледаме, да се ослушаме и да успеем някак по новому да се ориентираме.

Черньо Чернев  откровено споделя една от многобройните си срещи: „А времето, каза ми един монах в някой от онези безвремеви часове, времето, това е фикция. Щом всички ние живеем във вечността, времето няма значение. Няма припряност, има само живот, изпълнен с молитва и труд”.

Толкова просто ли е това тук? Със сигурност монасите живеят в една друга времева култура с един опит, от който ние, другите, можем?на?Света гора само да черпим поука.

Талантливият писател Черньо Чернев ни разкрива невероятни събития, станали през вековете от съществуването на  тази единствена в света монашеска република. Заедно с него се потапяме в неповторимата за всеки един от двадесетте манастира атмосфера, разглеждаме съкровищата и внимателно слушаме за легендите. Обвили в тайнственост живота зад високите и непристъпни манастирски зидове, за чудесата, надлежно описани в летописните книги на светите обители.

„Света гора – В градината на Пресвета Богородица” се чете просто на един дъх. Остава ни удоволствието от познанията, така спокойно и образно предоставяни от автора. Факти и  цветни снимки за божественото място и ние, читателите, започваме да мечтаем и силно да желаем да сме отново и отново там, в Света гора.

Във втората си книга „Атон – Халкидики – Гърция, Манастир „Свети Вмчк Георги Зограф” автора цитира Уинстън Чърчил, който е обичал да казва, че не можем да разберем накъде отиваме, ако не разбираме къде сме били.

Автора Черньо Чернев споделя още в първите си страници, че една от основните причини за настоящата книга е липса на национално видение за бъдещето на България , защото сме били толкова отсечени от нашето минало.

И продължава, …..Тук в Света гора, тишината  не е отсъствие на шум, а повик за молитва – отворено пространство за вярата! В тишината на Атон ти се струва, че чуваш своето себе си, чиито глас е недоловим в ежедневието, отвъд полуострова…..

Рецензията на    Димитър  Дичев, председател на сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток” разкрива част от творчеството на автора.                                                                                                                                                                            Още преди три години сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток „ и Варненска туристическа камара оцениха  по достойнство своя приятел и писател Черньо Чернев, като едно ново явление в посока утвърждаване на националната ни религия – християнството. С първата си книга от трилогията „Християнството – религия на посветените” и заинтригуващо заглавие:„Кавала – Варна”, Религиозния туризъм – новото име на европейската ваканция”, той загатна за огромния си творчески потенциал с перфектните анализи на събития и факти от хилядолетия насам.

Поднесено по един своеобразен  за него начин , книгите му се четат с лекота, като вмъкнатите помисли и слова от беседите му със светите отци в Света гора поразяват със своята откровеност.

Ще си позволя  да повторя мъдрите слова на Св. Йоан Златоуст, който казва дословно:  „Единствения кораб, който не потъва , защото е пазен от Всемогъщия Бог Отец, това е църквата Христова. Господар на този кораб е самия Бог Отец. Кормчията му е единородния му Син. Благоприятния вятър е Светия дух. Обслужващите този кораб са светите апостоли и техните приемници – духовните пастири. Плуващите с кораба са православните християни. Мачтата е кръстът Христов. Платната са любовта. Котвата е надеждата. Този кораб привежда благочестиво живеещите християни през бурята на времето в тихото пристанище, в царството небесно. Който отпадне от този кораб, обречен е на гибел”.

Света гора наистина е един не секващ извор на вечно бликащата духовна култура. И както  поклонника се убеждава на тази свещена земя, за  чудодейно въздействието на Библията върху вярващото сърце, така силно е въздействието на монасите върху тях самите. Още при първите контакти с тях, независимо от кой манастир са и каква националност лицата им поразяват поклонника. С излъчването на добронамереност, добродушие и братолюбие и една непосилна за описване духовна радост от покровителството на Божията майка в Света гора.

Духовната светлина проправя пътя на светогорските монаси по своята Голгота и бъдния ден на Възкресението. Самата Света гора е една невероятна духовна лечебница, един земен рай където процъфтяват християнските добродетели. Във всичко това се убедихме лично при нашето първо поклонническо пътуване в Атон през май миналата година.

Този несравним финал на неговата  прекрасна книга, обяснява всичко с едно, единствено изречение, че  за нас – българите Света гора е втори Йерусалим и  място на личното освещаване чрез духа на светостта и подвига за вярата и човеколюбието.

Христо Сариев – почетен председател на фондация „25 века Поморие“

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: