Данък добавена стойност ще натрупа богатства в хазната на САЩ

С изключение на САЩ всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) имат данък добавена стойност – облагане на бизнес продажбите, което функционира до голяма степен като налог върху продажбите на дребно. Време е САЩ да се присъединят към клуба.
Привлекателността на тези данъци е, че имат широка база и не възпират инвестирането. Те са в състояние да наберат много средства, без да предизвикат щетите в икономиката, които по принцип съпровождат подоходните данъци. Освен това са по-трудни за избягване в сравнение с таксуването на продажбите. Ето как работи механизмът. Фирмите плащат налог върху продажбите си, от които са приспаднати разходите на закупените стоки и услуги. По цялата снабдителна верига данъкът върху добавената стойност (ДДС) в крайна сметка се взема само веднъж върху крайната цена на стоките и услугите, продавани на потребителите. Ако си купите пуловер за $50 и ДДС е 10%, паричното му изражение в случая е $5. За разлика от данъка върху продажбите на дребно плащанията се осъществяват от всички компании, които са прибавили стойност по веригата.
За съжаление ДДС не е основна тема в повечето обсъждания на данъчната реформа в САЩ. Партийните планове, като този, предложен от комисията на Алън Симпсън и Ерскин Боулс, се фокусират върху разширяването на базата при данъка върху доходите на физическите лица, докато в същото време съкращават ставките, така че по-голямата част от парите да могат да бъдат събирани, без да вредят на икономиката. Очевидната презумпция е, че е малко вероятно американците да приемат напълно нов данък, така че вниманието ще трябва да бъде концентрирано върху подобряването на налога върху доходите. Проблемът с тази теория е, че шансовете са малки американците да приемат промените, нужни за по-голямата ефективност на този данък, като забрана за приспадането на вноските по ипотечните лихви и плащанията за здравна помощ като разход.

Без добра алтернатива

Данъчните планове на Пол Райън и Мит Ромни съдържат много подробности за съкращаването на ставките и никакви детайли за това, как базата ще бъде разширена. Трудните части ще бъдат запълнени по-късно. Президентът Барак Обама няма да предприеме широк план за разрастване на данъчната база, фокусиран върху увеличения за двата процента от населението с най-високи доходи (много от предвидените корекции при това са символични). Версия на бюджета „Симпсън-Боулс“ претърпя крах в Камарата на представителите, след като събра по-малко от 40 гласа. При този слаб апетит за какъвто и да било план, който реално да разшири базата на данъка върху доходите, е време да преосмислим опцията за данък върху добавената стойност. Той би бил както значително по-добър, така и далеч по-приемлив от политическа гледна точка.
Ето защо: ДДС трупа купища пари. Базата (общото количество стоки, които ще бъдат обложени) би варирала от една трета до една втора от БВП. Постъпленията в хазната на САЩ междувременно са далеч под дългосрочната тенденция – около 3% от БВП. ДДС от 10% с относително широка база би събирал $750 млрд. на година, достатъчно, за да се плати за около една пета от федералния бюджет. Това ще даде възможност за намаляването на други тежести. ДДС е далеч по-малко видим от данъка върху доходите (физическите лица не трябва да подават декларации за него), така че налог, който върви в съчетание със съкращения в данък общ доход, може да се окаже изненадващо приемлив, особено ако е въвеждан поетапно.
Данъкът добавена стойност предлага възможност за разширяване на данъчната основа. От политическа гледна точка може да не е приложима забраната на най-скъпите и популярни приспадания от данъка върху доходите, като тези за ипотечните лихви и здравеопазването. Но данъкът добавена стойност започва отначало с нова основа. Облагането с данъци на жилищното строителство (както правят много страни, включително и Канада) би помогнало за компенсирането на приспадането от ипотечната лихва. В идеалния случай това трябва да е приложимо дори и за здравните услуги.
Само потребителски данък не облага възвращаемостта от капитала. Докато по-голямата част от предложенията за разширяване на данъчната основа звучат разумно в планове, подобни на „Симпсън-Боулс“, едно предложение е гибелно: облагането с данъци на капиталовите печалби и дивиденти на същото равнище като обикновените доходи. Вместо да направи данъчния кодекс по-неутрален, тази промяна всъщност би опорочила още повече двойното облагане с данъци на дяловите инвестиции. Данъкът добавена стойност предлага начин за разширяване на данъчното събиране, без да преследва капитала.

Увеличенията не са неизбежни

Ставките не трябва да бъдат увеличавани спираловидно. В страните от Европейския съюз ставките са над 15%, защото правилата на ЕС принуждават всички членки да налагат данък добавена стойност от поне 15 процента. Не е нужно САЩ да правят същото. Данък добавена стойност извън европейските страни има тенденцията да бъде поддържан на разумни равнища. ДДС в Австралия е 10 процента, а в Япония – 5 процента. Канада въведе 7-процентен данък добавена стойност през 1991 г., но оттогава равнището е съкращавано два пъти и остава на 5 процента.
Предвид тези предимства е обезкуражаващо, че данъкът добавена стойност не фигурира в дискусиите във Вашингтон. Поне един влиятелен фискален лидер бе поддръжник, поне доскоро. По-ранни версии на „Пътна карта за бъдещето на САЩ“ на Пол Райън включват ДДС от 8,5%, представен под формата на данък върху бизнес потреблението. Конгресменът разбира, че тези налози са ефективен начин за финансиране на правителството и могат да отворят пространство за подобрения, насочени към икономическия растеж, в други части на данъчния кодекс. Ако той и останалите притеснени за бюджетните дефицити законотворци запеят същата песен, американците могат и да получат действащ кодекс, който заслужават.

Прочети цялата новина

Свързани новини: