Димитър Главчев, зам.-председател на комисията по бюджет и финанси към НС: Вложен в ДЦК, Сребърният фонд ще гарантира по-висока доходност

- Г-н Главчев, как българската държава ще се справи с финансовите проблеми, които се задават? От една страна, намаляване на европарите (говори се до 1,5 млрд. евро за следващата индикативна програма), а от друга, с плащанията по дълга, които предстоят през 2013 г.?
- Управляващата партия ГЕРБ не е прекъсвала политиката си на реализиране на мерки за справяне с различните предизвикателства, пред които ни изправя икономическата криза в Европа. Най-важното в момента е, че продължаваме да поддържаме отлична фискална дисциплина. Аз не виждам някакви конкретни проблеми и предизвикателства, с които трябва тепърва да се справяме, по-скоро продължаваме да изпълняваме мерките на добра бюджетна дисциплина. Като положителни стъпки бих искал да изтъкна подписването на Пакта за финансова стабилност, подобряването на бизнес средата чрез задържане на ниски данъчни ставки. Нямам информация да се очаква намаляване на европейските средства, затова не мога да коментирам назованата от вас цифра, по-скоро един от приоритетите на ГЕРБ по отношение на преодоляване на кризата е именно успешното усвояване на европарите, което е било наш основен приоритет още от поемането на управлението. По отношение на плащанията по дълга в началото на 2013 г. въпросът все още стои отворен, защото тепърва предстои обсъждане и гласуване в парламента. Тогава ще чуем позициите на експертите от Министерството на финансите. В момента много търговски банки проявяват интерес към бъдещите ценни книжа. Специалистите от финансовото ведомство най-добре могат да преценят ползите и рисковете от емитирането на облигации, които ще бъдат изложени и съгласувани с народните представители. Правителството прогнозира и през следващата година да има бюджетен дефицит, който също ще трябва да се финансира с дълг или с харчене на спестяванията във фискалния резерв. Като източник на по-евтин дълг държавните ценни книжа са една възможна опция. По този начин обаче държавата изтегля ликвидност, която, ако стигне до частния сектор, може и да стимулира икономическия растеж.

- Що се отнася до бюджета за следващата година, критикуват ви, че бюджетната прогноза отново е много рестриктивна и не предвижда политики за икономически растеж.
- Няма как допусканията да не бъдат рестриктивни и да не залага на строга фискална политика на фона на сериозните икономически трусове, които се случват в цяла Европа. Аз още веднъж ще повторя, че ние, от управляващото мнозинство, продължаваме да поддържаме сериозни икономически стимули, като ниска данъчна тежест, с която се стремим да привличаме чуждестранни инвеститори, както и да активизираме и подпомагаме българския бизнес. Положението е трудно в Европа и все пак България е дори сред първите в ЕС, които, наред с включването във фискалния пакт, продължи да води строга бюджетна дисциплина и в момента нашите показатели са наистина много добри. Дори след евентуалното емитиране на външен дълг пак ще останем на второ място след Естония в ЕС. По дефицит сме в първата седмица дори, нещо повече – за 2011 г. сме наистина от малкото страни, които изпълняват критериите от Маастрихт.

- Средствата на Сребърния фонд са част от фискалния резерв и са актив на българската държава. Източник на приходи във фонда са постъпленията от приватизация и от концесии. С инвестирането им в ДЦК едновременно ще нараснат пасивите на държавата и ще се намалят активите и фискалният резерв. Какви ще са последиците?
- Основната сума от Сребърния фонд се попълва от приватизация и концесии. Вложението на средствата от фонда носи доходност. В момента доходността е изключително ниска, поради това специалистите от финансовото министерство обмислят варианти за повишаване на доходността и по-активно управление на средствата от фонда. Именно такъв вариант е вложението в ДЦК, което е обичайна практика в много държави от Европейския съюз. По отношение на бюджета може да се каже, че подобно вложение е неутрално.

- Въпрос в тази връзка е как ще се избегне конфликтът на интереси, понеже е ясно, че ще има натиск едновременно за повишаване и за намаляване на доходността на ДЦК?
- Съществуват финансови механизми, чрез които подобна намеса на държавата да не влияе на пазара. Такива бяха изложени от финансовия министър в отговора му до ЕЦБ.

- Съгласно закона средствата на фонда могат да се инвестират в депозити в БНБ и други банки, акции на чуждестранни дружества, международно признати облигации и инструменти на паричния пазар. За да се търси радикална мярка, значи ли, че бюджетът е в риск и в момента?
- Връзката между риска за бюджета и намеренията за разширяване на възможностите за инвестиране на средствата от фонда в момента е използвана тема от страна на опозицията, която се стреми да натрупа актив. Не смятам да отговарям на нападките на опозицията, че липсата на добра събираемост на приходи в бюджета кара правителството да търси начини за активно управление на средствата, това е рефрен с тригодишна история. Темата е прекалено преекспонирана и създава недобри условия за водене на преговори по бъдеща емисия на еврооблигации. Вариантите тепърва ще се решават, но причината да се обмислят подобни стъпки е постигане на по-висока доходност в дългосрочен план и не преследва краткосрочни ефекти. Бюджетната позиция за първото тримесечие на 2012 г. е подобрена с 60 млн. лв. спрямо същия период на 2011г., а фискалният резерв възлиза на 4,5млрд. лв.

- Вярно ли е, че в резултат от корекциите за инвестиране в български ДЦК при тази транзакция парите от фонда вече няма да бъдат използвани по предназначение (за обезпечаване на сигурността на пенсионната система), а ще бъдат използвани за плащане на държавния дълг през януари 2013 г.?
- От гледна точка на Сребърния фонд придобитите ДЦК ще представляват вид доходоносен актив, така че е некоректно изразяването на подобна теза. Фондът е създаден като резерв за посрещане на бъдещи пенсионни плащания (след 2018 г.), когато се предполага, че работещите ще са много по-малко от пенсионерите. И ако тогава държавните ценни книжа падежират, държавата ще трябва да се разплаща сама със себе си.

- Неблагоприятната демографска ситуация ще доведе до по-ниски данъчни приходи и до много големи фискални затруднения. Ако държавата бъде принудена да продава тези ценни книжа на вторичния пазар, това няма ли да доведе до срив в цените им, от което ще загуби самият фонд?
- Такива детайли е най-добре да коментират и анализират специалистите от финансовото министерство, аз не бих могъл да се ангажирам с толкова конкретика. Не е за пренебрегване фактът, че към момента пенсионната система се финансира с около 4 млрд. средства от държавния бюджет, т.е. от данъци. Сребърният фонд би се изпълнил със съдържанието, за което е създаден, едва след балансирането на пенсионната система.

- Каква е финансовата логика на вносителя според вас на закона за гражданска конфискация? Как ще се процедира с имуществата на незаконно забогателите?
- Аз смятам, че приемането на този закон е добър знак за външните партньори, но което е по- важното - и за цялото българско общество, че за тези, които се обогатяват неоснователно за сметка на останалите, ще има възмездие.

- Какво е решението на комисията, която разследва търга за фирмата на Петер Хохегер? Защо ДРФИ е разследвала само част от периода на изпълнението на договора, а не целия период?
- Отново искам да подчертая, че нашата цел е да изясним обстоятелствата около тези договори и какво е свършено по тях с цел реабилитиране на името на България във връзка с този разразил се скандал. Две са основните направления, едното – какво е получило българското общество срещу дадените от него 3 млн. лв. Второто – да покажем на европейските си партньори, в случая от Австрия, че предприемаме действия и при най-малки съмнения за нередности, когато се изразходват публични средства.
Има множество неизяснени въпроси, на които ще търсим отговор, но това са основните. Ние ще обсъдим предоставените ни документи от институциите, ще призовем и изслушаме лица имащи отношение, едва тогава ще излезем с окончателни изводи и доклад. Оторизираните органи ще обследват и двата договора, които са предмет на комисията.

- Стана ясно, че ще влезе в сила и поправката за данъчната полиция. Предишният опит за въвеждането на подобна мярка беше отменен. Какви финансови резултати очаквате в тази връзка?
- Идеята, доколкото съм запознат, е служителите на Националната агенция за приходите (НАП) да получат дознателски правомощия, както това стана неотдавна с митниците. Тепърва обаче ще се уточняват детайлите и ще се сформира екип в приходното ведомство, който да подготви необходимите промени. Както министър Дянков обяви, предложенията за законови промени във връзка със формирането на данъчна полиция ще влязат в Народното събрание през юни, а самата данъчна полиция се предполага, че ще бъде факт през януари 2013 г.

- Какви са предстоящите предложения, които е особено важно да влязат в зала до юни тази година като част от една обща политика на рестрикции и мерки срещу кризата?
- От изключителна важност беше да бъде приет законът за конфискацията, който ще даде ясен и важен сигнал на външните ни партньори. Отново искам да подчертая, че управляващото мнозинство от ГЕРБ няма нужда да облича конкретни мерки в специални законопроекти, а просто изпълнява поетите ангажименти за справяне с кризата. Трябва да се подчертае обаче, че дори и в тези условия оценката и на европейските ни партньори е, че стоим добре финансово. Проблемът е, че тръгваме от много ниски нива на доходите, а в криза основната цел е запазване на тяхното равнище и ако това се случи, се смята за постижение. Виждате какви са събитията в съседни, а вече и по-далечни държави, където има намаление на доходи и придобивки. Смятам, че е изключително достойнство на което и да е правителство при такива условия да запази равнището на доходите на нивото отпреди кризата. Нещо повече, от 1 май беше увеличена минималната работна заплата, предстои увеличаване на минималните пенсии. Отчита се подобрение в бизнес климата. Всичко това говори, че посоката, която следва правителството на ГЕРБ, е правилна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: